О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 03.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 890/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. „П”, с. С., община С. с процесуален представител адвокат В против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 14/24.02.2009 г. по гр. д. № 760/2008 г., с което е оставено в сила решение на Смолянски районен съд № 273/18.06.2008 г. по гр. д. № 16/2008 г., с което са уважени предявените от С. Р. Г. против О. „П”, с. С., община С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С касационната жалба от страна на работодателя са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Подадено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване, с което се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, но като конкретни аргументи относно посоченото основание са приповторени конкретните оплаквания, заявени с касационната жалба.
От името на ищцата С. Р. Г. чрез адвокат Й. Х. е подадена касационна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за размера над 872.08 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 1 939.92 лв., както и в частта относно лихвата.
По допускането на касационно обжалване ищцата счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: „предпоставките за присъждане обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ”, който въпрос счита, че решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, както и с установената съдебна практика по този род дела относно присъждането на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Позовава се на влезли в сила решения на Пловдивски районен съд по гр. д. № 2424/2008 г., на Мадански районен съд по гр. д. № 53/2001 г. и на Р. № 629/26.11.1982 г. по гр. д. № 92/82 г., ВС, І г.о., копия от които са представени. Подаден е отговор на касационната жалба на работодателя със становище за неоснователност на жалбата с изложени по съществото на спора съображения.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
І. По жалбата на работодателя:
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието „от значение за развитие на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, в който случай се налага тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторът-работодател само се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е формулирал съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаването на който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в аспект на посоченото по-горе определяне на основанието за допустимост то т. 3. Не са изложени и конкретни доводи, които да бъдат преценени относно допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд. Доводите, изложени към изложението са същите по касационната жалба и по тях съдът би се произнесъл само в случай, че касационно обжалване е допуснато.
Ето защо не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението по жалба на работодателя.
ІІ. По допустимостта на жалбата на ищцата:
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно разглеждане пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и по който практиката на съдилищата е противоречива.
Въпросът за предпоставките за присъждане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ, така както е формулиран от ищцата-касатор не съставлява съществен материалноправен въпрос за допустимост на обжалването пред ВКС.
Изложението в жалбата всъщност обосновава едно от общите основания за незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК-необоснованост. Необосноваността сама по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а основание за касиране на решението поради неправилност. В тази връзка съдебните решения, на които ищцата се е позовала не се поставят на обсъждане.
Ето защо касационно обжалване по подадените от страните жалби не следва да се допусне, поради което и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Смолян № 14/24.02.2009 г. по гр. д. № 760/2008 г. по касационни жалби от О. „П”, с. С., община С. и С. Р. Г. ЕГН ********** от гр. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: