О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 15.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 728/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Й. С., гр. Б. чрез процесуален представител адвокат К. Я. против въззивно решение на Апелативен съд-Варна № 4/6.01.2009 г. по гр. д. № 494/2008 г. в частта, с която К. Й. С. е осъден да заплати на Г. И. П.а още 2000 лв. към присъденото от Окръжен съд-Добрич с влязло в сила решение обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 3000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-10.08.2005 г. до окончателното й изплащане.
С жалбата се поддържа, че правният извод на въззивния съд по прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД не кореспондира с фактическата обстановка, която е останала неизяснена с оглед отказа на съда да разпита свидетели-очевидци на непозволеното увреждане, както и да съобрази данните за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Относно допустимостта на касационното обжалване от жалбата може да се извлече, че се поставя въпрос за законосъобразното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД в противоречие с практиката на съдилищата с позоваване на приложени към жалбата съдебни решения-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответник по касация Г. И. П.а не е изразила становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежи въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по въпрос с материалноправен и/или процесуалноправен характер в противоречие с практиката на съдилищата в страната.
В случая жалбоподателят нито е посочил, нито е обосновал основание за касационна обжалваемост на решението. Оплакванията относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по правното си естество съставляват общи основания за отмяна на решението поради неправилност – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Цитираните и представени съдебни решения, с които съдебни състави са присъждали обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане не установяват разбирането, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по посочените решения.
Съгласно задължителните указания на ППлВС № 4/68 г. и ППлВС № 4/75 г. по приложението на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория, а се обосновава от съда във всеки конкретен случай с оглед конкретните фактически обстоятелства на увреждането и последиците му. Липсва тарифа в закона с определени по нормативен път стойности на дължима репарация за причинени неимуществени вреди при вреди от непозволено увреждане. Самият законодател с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е предоставил определянето на размера на обезщетението на субективната преценка и вътрешното убеждение на всеки съдебен състав съобразно конкретните особености на всеки конкретен случай.
Ето защо касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане от Върховния касационен съд, поради което и на основание чл. 288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение № 4/6.01.2009 г. по гр. д. № 494/2008 г. по касационна жалба от К. Й. С. чрез процесуален представител адвокат К. Я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: