О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр.София, 21.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1372 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Ф. М. от гр. В., против решението от 19.06.2009г., постановено по в.гр.д. №909/2009г. на Варненски окръжен съд, с което след като частично е отменено решение от 19.06.2009г. по гр.д. №909/2009г. на Варненски окръжен съд, са отхвърлени предявените от К. Ф. М. срещу О. „С”, гр. П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. „С” не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от К. Ф. М. срещу О. „С”, гр. П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.325, т.5 от КТ, е законосъобразно поради това, че след като трудовият договор с титуляра е бил прекратен, за работодателя е възникнало правото на уволнение на приложеното от него правно основание.
Касаторът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Позоваването на приложените решение №1 от 22.01.2002г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №1549 от 17.10.2002г. по гр.д. №3053/2001г. на ВС, ІІІ г.о. е неоснователно, тъй като с тях и с въззивното решение релевираният правен въпрос чия е тежестта на доказване в съдебния процес при спор за законност на уволнението, не е решен противоречиво. Безпротиворечиво в решенията на въззивния съд и приложените решения на ВКС е прието, че доказателствената тежест по спора по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е на работодателя. Вторият от релевираните правни въпроси е относно доказателствената сила на издадените от работодателя заповед относно лицата, за заместването на които се сключва трудовия договор с ищцата и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с последния от заместваните титуляри на длъжността. По делото не се е развил спор по този въпрос, който сега се поставя. По делото не е имало спор както относно заместваното от ищцата лице след 01.09.2007г., както и относно факта на прекратяване на трудовото правоотношение на заместваното лице с работодателя. Спорът не е бил относно фактите, а дали при тези факти работодателят е могъл да уволни ищцата на приложеното от него основание по чл.325, т.5 от КТ. От значение за изхода на конкретното дело е било обстоятелството, че титулярът не се е върнал на работа поради прекратяване на трудовото правоотношение и въпросът дали в този случай работодателя може да прекрати трудовия договор за заместване на основание чл.325, т.5 от КТ.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.06.2009г., постановено по в.гр.д. №909/2009г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба от К. Ф. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: