О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София,04.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 70/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. П. И. ЕГН ********** от гр. С. чрез адвокат-пълномощник Х. А. А. против въззивно решение на СГС, Въззивно отделение, ІІ Д състав от 27.06.2008 г. по гр. д. № 1268/2006 г., с което е оставено в сила решение на СРС, 44 състав от 27.01.2006 г. по гр. д. № 2245/2005 г. в частта, с която предявеният от Т. П. И. против Б. С. В. иск с правно основание чл. 248, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен за сумата 2103.72 лв., представляваща разлика над 820.28 лв. до пълния предявен размер на иска – 2924 лв. и разноски по делото в размер на 189.87 лв.
С жалбата са изложи доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Твърди се, че с решението в обжалваната част въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като е посочено решение № 1556/28.02.1984 г. по гр. д. № 977/84 г., ІV г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , както и при допуснато грубо нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 144 ГПК и чл. 145 ГПК, произнасянето по което е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Б. С. В. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да остави в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД за разликата от 820.28 лв., /в която въззивният съд е уважил иска/ до пълния претендиран размер от 2924 лв. въззивният съд е приел за установено, че страните са обвързани с устен договор за поръчка, по силата на който ищцата е поръчала, а ответникът е приел да й достави и прехвърли собствеността върху лек автомобил; че в изпълнение на договора ищцата е превела на ответника чрез банков превод сумата 1900 евро; с договор от 3.06.2004 г. ответникът е продал на ищцата лек автомобил марка „Р” за сумата 400 евро; с нотариална покана от 16.09.2004 г., връчена на 23.09.2004 г., ищцата е поканила ответника да й възстанови надплатения аванс от 1500 евро и да й предаде необходимите документи на автомобила, но той не се е отзовал; с исковата молба ищцата претендира от ответника да върне исковата сума в изпълнение на поетото задължение да й даде сметка и да й предаде всичко, получено в изпълнение на поръчката, вкл. неизразходваната част от авансово предоставените му средства; с оглед представените пред въззивната инстанция писмени доказателства за извършени от ответника разходи /за покупка на автомобила-1200 евро, доставка-28 евро, разходи за декларация административни такси-50, 30 и 70 евро и начислени данъци-113 евро за периода от 3.06.2004 г. до 31.12.2004 г. или общо 1480.60 евро/, които доказателства не са оспорени от ищцовата страна по реда на чл. 154 ГПК /отм./, съдът е приел за доказано възражението на ответника, че част от получените от него авансово 1900 евро в общ размер на 1480.60 евро е послужила да заплати разноските, които е направил в изпълнение на поръчката. Крайният извод на въззивния съд е, че разходите в размер на 1480.60 евро са за сметка на ищцата и не подлежат на връщане по силата на договора и съгласно чл. 285 ЗЗД. За сумата 419.40 евро-разлика до получените 1900 евро ответникът-довереник не е изпълнил задължението си да даде сметка на доверителя и в тази част предявеният иск е уважен като основателен.
С разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК законодателят е посочил общият критерий за допустимост на касационното обжалване – въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Наред с формулирането на общия критерий за допустимост касаторът е длъжен да посочи и да обоснове наличието на специален критерий за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Оплаквания, обосноваващи неправилност на решението, поради допуснати от въззивния съд нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не са основание за допустимост на касационното обжалване.
В конкретния случай липсва изложение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е формулирал съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С изложението се поддържат оплаквания, че въззивният съд съществено е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил решението при липса на доказателства, че в нарушение на чл. 144 и чл. 145 ГПК се е позовал на писмено доказателство-копие на фактура № 2* от 1.06.2004 г., въз основа на което е приел за доказано, че ответникът е закупил процесния автомобил за 1200 евро и го е заплатил в брой, като не е отчел, че тази фактура не е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, а частен документ. Поддържа и че изложените с касационната жалба нарушения са толкова съществени, че не могат да останат непоправени, което е от значение за точното прилагане на закона.
Изложението по съдържанието си съдържа отново оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, по които оплаквания ВКС следва да се произнесе ако допусне до касационно обжалване въззивното решение, но в конкретния случай липсват основания за допускане на касационно обжалване.
При липса на изложение за допустимост на касационното обжалване по посочените основания /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК/ приложеното решение № 1556/28.11.1984 г. по гр. д. № 977/84 г., ІV г.о. не се подлага на обсъждане.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на СГС, ВО, ІІ „Д”състав от 27.06.2008 г., постановено по гр. д. № 1268/2006 г. по касационна жалба от Т. П. И. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Г”, бл. 3 Б, вх. Г, ап. 41 чрез адвокат-пълномощник Х. А. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: