Р Е Ш Е Н И Е
№ 751
София, 19.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 849/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а”ГПК /отм./ вр. §2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. у. на о. с административен център Велико Търново като представител на Д. по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 169/19.04.2007 г. по гр. д. № 1231/2006 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд Свищов № 55/10.03.2003 г. по гр. д. № 323/2001 г. в частта, с която е прието за установено по отношение на съпрузите Т. Б. С. ЕГН ********** и В. Г. Г. ЕГН **********, двамата от гр. Г., бул. „С” № 174 и Д. чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Б. И. Х. ЕГН ********** от гр. С., ул. „М” № 10 е единствен собственик чрез наследяване по закон на ? ид. ч. от дворно място от 340 кв. м., пл. № 2* кв. 43, гр. С., ул. „Д” № 5 и изцяло на построените в дворното място масивна жилищна сграда с дървен гредоред, състояща се от две стаи, хол, кухня със застроена площ от 111 кв.м. и три избени помещения с обща площ 55.52 кв.м. и масивна пристройка на два етажа, първият етаж състоящ се от стая, баня, коридор със застроена площ от 46.36 кв.м. и втори етаж, състоящ се от две стаи, килер, баня, тоалетна и стълбище със застроена площ от 46.36 кв.м. и таван над жилищната сграда от 111 кв. м.
С жалбата са заявени касационни основания за отмяна на въззивното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
Конкретни оплаквания-съдебният акт касае дворно място, цялото от 340 кв. м., но от събраните по делото доказателства е видно, че се касае за площ от 320 кв.м.; не са събрани категорични доказателства по делото за наследствена връзка между З; приетото от първоинстанционния съд удостоверение за наследници №/2001 г. не следва да се има предвид. То не е официален свидетелстващ документ, тъй като е издадено въз основа на клетвена декларация от Б. Х. , а не по силата на първични документи от регистрите на населението.
Ответникът по касация Б. И. Х. оспорва жалбата по съображения, изложени с писмена защита от адвокат С.
Ответниците по касация Т. Б. С. и В. Г. Г. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт и е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В изпълнение задължителните съгласно императивната разпоредба на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК указания на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на процесуалния закон /чл. 133, ал. 1,б. „б” ГПК/ с решение, постановено при първото касационно разглеждане на делото и съобразно приетите неоспорени от страните при новото разглеждане на делото документи /удостоверения за наследници на общия наследодател А, на И. А. Х. и на Н. П. Х. , ксероксни копия от акт за смърт на А. И. Х. , от акт за раждане на И. А. Х. , от семейния регистър /1956 г./, в който са вписани децата на А. И. Х. , и от ЛРК на И. А. Х. / възивният съд е уважил предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, като е приел за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ? ид. ч. от имота в качеството на единствен законен наследник на наследодател З. В подкрепа на правния си извод и съобразно указанията на ВКС въззивният съд се е позовал и на представените пред първоинстанционния съд и оспорени по делото удостоверения за наследници на З. А. Н. и на Е. А. Р. , както и на показанията на свидетелката П, съставила ги в качеството на длъжностно лице на Община С..
Жалбата е неоснователна.
Доводът за точната квадратура на дворното място, предмет на делото е заявен за първи път пред касационния съд при второ касационно производство. Относно индивидуализацията на прроцесния имот, така както е заявена от ищеца още в исковата молба, в т. ч., че дворното място е с квадратура 340 кв. м., спор по делото не е имало в предходните съдебни инстанции.
Доводът за недоказана по делото наследствена връзка между ищеца и наследодател З е обсъден от въззивната инстанция и изразеното разбиране изцяло се споделя от настоящия състав.
По спора между страните относно материалната доказателствена сила на издадените от длъжностно лице на община С. документи въззивният съд е изпълнил указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на процесуалния закон /чл. 133, ал. 1, б. „б” ГПК/ и законосъобразно е приел за установено претендираното наследствено правоприемство, от което ищецът черпи своите права в съсобствеността на процесния имот.
Въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Окръжен съд- гр. В. № 169/19.04.2007 г., постановено по гр. д. № 1231/2006 г. в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: