О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 21.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3614/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат С, пълномощник на А. И. Ш., Д. С. Ш. , С. А. Ш. , Б. М. Ш. , Ш. М. Ш. и А. М. Ш. срещу въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 306/30.05.2008 г. по гр. д. 258/2008 г., с което е оставено в сила решение на Девински районен съд № 270/24.01.2008 г., постановено по гр. д. № 161/07 г., с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ от А. И. Ш., Д. С. Ш. , С. А. Ш. , Б. М. Ш. и Ш. М. Ш. , всички от с. К., община Д. да се приеме за установено по отношение на Общинска служба „З”, Доспат, че А. И. Ш., наследниците на С. И. Ш. , б. ж. на с. К., починал на 19.02.1999 г., наследниците на Ю. И. Ш. , б. ж. на с. К., починал на 28.12.2002 г., наследниците на О. И. Ш. , б. ж. на с. К., починал на 29.05.2005 г., Шукри М. Ш. и А. М. Ш. имат право да им бъде възстановена собствеността на земя в горски фонд в землището на с. К., местността „К”, с обща площ 46 дка, при граници: река К. , колиби, дол с течаща вода, ляв приток на река К. , камъни в подножието на връх „С” и събиращите се река К. и левия й приток.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, необосновано е и е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изпълнение на указания на въззивния съд за посочване и обосноваване на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е подадено уточнение към касационната жалба от процесуалния представител на касаторите, с което като съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси са определени следните въпроси: следва ли съдът да изследва характера на исканите за възстановяване земи; дали Указ 2520.04.1927 г./както е изписан с въззивното решение/ е част от действащото право; кой е релевантният момент за доказване собствеността, кога е настъпила национализацията-дали както приема съда-1958 г. или както твърдят ищците-през 1948 г. по тогава приетия Закон за горите; следва ли да се приемат като доказателства свидетелски показания за установяване давностно владение в аспект на конкретния случай – от кого са отнети процесните земи, какъв е бил размерът на отнетите земи, какви са границите на отнетите земи, кога са отнети земите, кои са наследодателите на лицата, от които е отнета земята; как да се ценят документите, издадени преди освобождението на България, но съставени по действащото тогава законодателство в частност съставения на 29 май 1909 г. в с. Б. крепостен акт на наследодателите на доверителите му. Като обобщение счита, че отговорите на посочените въпроси представляват практически интерес за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане разглеждане на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК .
За ответниците по жалба Общинска служба „З”, Доспат, Държавно лесничейство, Доспат, О. Д. и Регионално управление на горите, Смолян не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на жалбата до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. взе предвид следното:
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Във всички случаи, повдигнатият с касационната жалба правен въпрос трябва да е съществен, т. е. да е свързан със съображенията на съда, обосновали извода му за съществуване, респ. несъществуване на спорното право или повдигнатият с жалбата въпрос трябва да е съществен с оглед изхода на делото.
По иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно доказване фактите, по силата на които твърди, че е придобита собственост върху процесните имоти от него или от негов наследодател, а именно да установи конкретното придобивно фактическо основание /правна сделка, придобивна давност и пр./, а така също и факта, че имотите са били национализирани.
В конкретният случай решаващият мотив на въззивния съд, за да потвърди постановения от районния съд отхвърлителен резултат по предявения иск е, че ищците не са изпълнили доказателствената тежест да установят по какъвто и да е начин, че техните наследодатели са били собственици на процесните имоти към момента на национализацията им. Изводът на въззивния съд за недоказаност на иска е направен въз основа на съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото.
Поставените с касационна жалба въпроси са неотносими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения жалбата не следва да се допусне до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 306/30.05.2008 г., постановено по гр. д. № 258/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: