О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 16.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 274/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. З. Н. ЕГН **********, жител на гр. Б., ул. „П” № 4 против въззивно решение на Окръжен съд-Велико Т. № 533/31.10.2008 г. по гр. д. № 922/2008 г. в частта, с която е отменено решение на Районен съд гр. П. № 80/14.07.2008 г. по гр. д. № 11/2008 г. в частта, с която „М”Е. , гр. П. е осъдено да заплати на Г. З. Н. обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1 800.00 лв., ведно със законна лихва от 15.01.2008 г. до окончателното изплащане, 60.00 лв. разноски по делото и 72.00 лв. държавна такса, вместо което е постановено друго решение, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и Г. З. Н. е осъдена да заплати на „М” Е. , гр. П. сумата 136.00 лв. разноски по делото за двете инстанции.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с формулиран съществен процесуалноправен въпрос, а именно: на коя от страните по трудовия спор е доказателствената тежест относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Позовава се на решение на СРС от 31.01.2006 г. по гр. д. № 4587/2005 г., което не е представено, въпреки дадените на касатора указания в тази насока.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В случая касаторът макар да се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е изложил никакви конкретни доводи.
Обжалваното въззивно решение би било постановено по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл. 296 ГПК решения.
В случая касаторът не се е позовал на влезли в сила решения на съдилищата, в противоречие с които да е постановено въззивното решение, което е достатъчно основание, за да не се допусне до касационно обжалване решението.
Независимо от това практиката на ВКС е последователна, че в тежест на доказване на ищеца по иска за обезщетение по чл. 344, ал. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1КТ са обстоятелствата от фактическия състав на този иск, в т. ч. и на обстоятелството, че поради незаконното уволнение в рамките на исковия период от време уволненият работник или служител е останал без работа по трудово правоотношение.
В този смисъл с обжалваното въззивно решение се е произнесъл и Окръжен съд-гр. Велико Т.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Велико Т. № 533/31.10.2008 г. по гр. д. № 922/2008 г. по касационна жалба от Г. З. Н., съдебен адрес: гр. Б., община П., ул. „П” № 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: