О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 21.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3201/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. П. П. ЕГН ********** от гр. Б., приподписана от адвокат А против въззивно решение на окръжен съд Бургас № ІІІ-83/21.05.2008 г. по гр. д. № 91/2008 г.
С жалбата се поддържа, че решението касае съществен материалноправен въпрос и е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и с практиката на съдилищата в страната. Конкретните доводи са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да определи подходящ режим на свиждане на ищеца с детето Б. Н. Б. на 8.09.1999 г., както следва: в продължение на една календарна година от влизане в сила на решението:всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 12 ч., а след това-всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 16 ч.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че с въззивното решение спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага решение № 17/19.02.2008 г. по гр. д. № 1159/2007 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. Счита, че определеният режим на мерки за лични взаимоотношения не е в интерес на детето и противоречи на Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето.
Ответникът по касация Н. Б. Б. не е изразил становище.
За Дирекция „С”, гр. Б. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, ІІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-83/21.05.2008 г. по гр. д. № 91/2008 г. е оставено в сила решение на Бургаски районен съд № 1324/3.08.2006 г. по гр. д. № 1397/06 г., с което по иск, предявен от Н. Б. Б. против В. П. П. за изменение на определения режим на лични отношения между бащата и детето Б. съдът е изменил мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето, определени с решение № 209/9.06.2000 г. по гр. д. № 357/2000 г. на Бургаски районен съд, като е определил режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и трета неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Общо изискване за допустимост на касационното обжалване е въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос от материалното или процесуално право. Следователно, първото изискване към касатора е да посочи в жалбата си същественият въпрос от материалното или процесуално право, по който се е произнесъл въззивния съд /в случая-в противоречие с практиката на ВКС/.
В конкретния случай касаторът е определил като съществен въпрос интересите на детето.
Действително, с разпоредбата на чл. 106, ал. 2 СК и задължителните указания по прилагането на материалния закон с т. 2 ПП № 1/12.11.1974 г. интересите на децата са определящи при предоставяне упражняването на родителските права, респ. при промяна на постановените по-рано мерки и определянето на нови. Конкретните мерки се определят от съда в зависимост от фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай. Затова интересите на детето в производството по чл. 106 СК могат да се определят като съществен въпрос от областта на материалното право.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Практиката на ВКС включва не са актовете на нормативно тълкуване – тълкувателните решения и постановления, които не решават конкретни спорове, а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. Това е и трайната, повтаряща се и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. множеството съдебни актове по конкретни дела.становяването на такава константна практика е достатъчно основание за извършване преценката на ВКС, че въззивният се е отклонил от нея в обжалваното решение.
В конкретният случай касаторът се е позовал на решение № 17/19.02.2008 г. по гр. д. № 1159/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. Това решение не е относимо към процесния случай, тъй като не е окончателно, а отменително решение на ВКС. Независимо от това от това решение не може да се заключи, че въззивният съд е решил спора в отклонение от разрешението, дадено в посоченото решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-83/21.05.2008 г. по гр. д. № 91/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: