О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 20.01.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5034/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. Я. З., Я. З. С. и Т. Я. З. , всички от гр. С. чрез процесуален представител адвокат Р против въззивно решение на СГС, Въззивно отделение, ІІ-ри „Б” състав от 24.04.2008 г. по гр. д. № 3361/2007 г., с което е оставено в сила решение на СРС, П. гражданска колегия, 40 състав от 17.07.2007 г. по гр. д. № 11966/2005 г., с което са отхвърлени предявените от Й. Я. З., Я. З. С. и Т. Я. З. против П. И. В., Н. И. С. , Б. И. Х. , Е. П. Ю. , Р. П. Г. , П. А. Г. , В. А. Г. , С. Й. В. , А. Й. А. , Л. Й. Б. , Х. Н. Ш. , А. Н. С. , С. Н. С. , Ц. И. М. , П. Б. Д. и И. Б. Д. , представлявани от адвокат М искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците на основание възстановяване с решение № 8025/5.07.2000 г. по преп. вх. № 307/10.02.1992 г. на П. комисия „Драгалевци, гр. С. върху част с площ 1.130 дка от нива, цялата с площ 4.112 дка, находяща се в землището на м. Драгалевци, гр. С., м. „К”, № 0* по картата на землището.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необоснованост-основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. С изложение на основания за допускане на касационно обжалване е посочено, че решението е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и правилното решаване на съдебния спор е от значение за точното прилагане на закона-основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовават се на абзац от т. 1 на ТР № 1/97 г. по гр. д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС, на р. № 1956/12.02.2002 г. по гр. д. № 544/2001 г. на ВКС, V г.о. и на абзаци от р. № 1991/12.20.2002 г. по гр. д. № 316/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и от р. № 44/1.03.2004 г. по гр. д. № 2600/2002 г. на ВКС, ІV г.о., които решения са представени с изложението.
За ответниците по касация жалбата е оспорена като недопустима с доводи, изложени в писмен отговор от процесуалния им представител адвокат М. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК обжалваното решение трябва да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В касационната жалба и в изложените на основанията за допускане не са посочени съществени въпроси, по които в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл въззивният съд. Приложените решения не обосновават допускане до разглеждане по същество касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Изложени са съображения и по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
С решението на въззивния съд е прието за установено, че с решение № 8025/5.07.2000 г. на П. комисия /ПК/ Д. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Б. М. К. /ищците/ е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 4.112 дка-имот № 0* по картата на землището на Д. , м. Каменист път”, при граници: имот № 0*-нива на наследници на Н. Б. , имот № 0* нива временна общинска собственост, имот № 0* нива на наследници на С. Т. /ответниците/, имот № 0* нива на наследници на К. М. С. , имот № 0* нива на Г. К. , имот № 0* нива на наследници на Г. С. и Д. Б. и имот № 0* нива на наследници на Н. Б. Безспорно е, че ищците са наследници по закон на Б. М. К. С решение на ПК Д. № 196/22.11.1993 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на С. А. Т. /ответниците/ е възстановено правото на собственост в стари реални граници на ливада с площ 3.43 дка в м. „К”, съставляваща имот № 12 от кадастрален лист № 700 по плана от 1960 г., при граници: наследници на Д. Б. , инж. Д, Б. М. К. и Д. Г. С решение № 2117/10.02.1997 г. на ПК Д. е изменено решение № 196/22.11.1993 г. в частта относно площта на възстановената ливада, която вместо 3.43 дка да се чете 2.3 дка. Към решението е издадена и скица от 18.02.2005 г., в която площта на имот № 0* възстановен на наследниците на С. Т. е посочена с площ 2.308 дка. Ответниците са се снабдили с нот. акт № 136/1994 г. за неурегулирано дворно място /бивша ливада/ с площ 3430 кв.м., гр. С. в.з. „С”, І част, пл. № 8* нанесен в кадастрален лист № 700 от неодобрен кадастрален план, заснет 1993 г. Със заключение основно и допълнително на вещо лице техническа експертиза е установено, че спорната част е част от имот с пл. № 12 по стария кадастрален план, който имот е възстановен на ответниците.
От правна страна въззивният съд е приел, че не е изпълнена от ищците доказателствената тежест да установят по делото правото си на собственост на процесната част с площ от 1.13 дка от нива-имот № 0* по плана на землището на Д. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост се удостоверява с влязло в сила решение на ПК, придружено със скица, което има силата на констативен нотариален акт. Следователно, фактическият състав на титула за собственост е с два елемента: влязло в сила решение на поземлена комисия и скица към него. Ищците са основали правото си на процесната част от нива само на решение на ПК № 8025/5.07.2000 г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗТСУ, но то съставлява първият елемент от документа, на който законът е придал значението на нотариален акт.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая касаторите като съществен правен въпрос са посочили въпроса относно документите за установяване активна легитимация относно спорно право на собственост върху земеделски имот-дали само с влязло в сила решение на поземлена комисия или и с приложена към решението скица. Поставеният въпрос е съществен, защото има значение за крайния резултат по делото. Позоваване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не е достатъчно. За обосноваване на посочените основания не са изложени никакви аргументи. Представените към изложението съдебни решения не са по идентични случаи. Обжалваното решение е постановено по въпрос, който не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-ри „Б” състав от 24.04.2008 г. по гр. д. № 3361/2007 г. по кадационна жалба от Й. Я. З. , Я. З. С. и Т. Я. З. , всички от гр. С. чрез процесуален представител адвокат Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: