О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
гр.София, 13.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №215 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Е. И. и И. В. И., двамата от с. К., обл. Ямбол, против решението от 20.11.2008г., постановено по гр.д. №645/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 01.07.2008г. по гр.д. №3155/2007г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Е. И. и И. В. И. срещу „К”О. , гр. С., иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „К”О. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от М. И. И. и И. В. И. срещу „К”О. , гр. С., иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1264лв. от настъпило на 11.01.2007г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Прието е въззивния съд, че по делото е установено, че ищцата е шофирала с несъобразена скорост с условията на пътния участък, в който са извършвани ремонтни работи от ответника, при положение, че е имало както знак за ограничение на скоростта, така и знак, че пътят е в ремонт, които знаци според експертното заключение по делото са били видими от водача на МПС. Приел е, че освен това е имало улично осветление и заграждение на рова, което заграждение е било със светлинна сигнализация. Съдът е приел, че не е установено противоправно поведение на работници и служители на ответника, заради което да бъде ангажирана отговорността на ответника за претърпените от ищците – съсобственици на шофирания от ищцата лек автомобил, имуществени вреди от пътно-транспортното произшествие.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържат, че въпросите за приложението на разпоредбите на чл.4, чл.72 и 74 от Наредба №16 от 23.07.2001 г. за временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр.72/2001г., при преценката за наличие на противоправно поведение на работници или служители на дружеството-ответник, с оглед задълженията му по посочените разпоредби, са от значение за точното прилагане на закона.
С посочените разпоредби са установени задължения на лицата, които извършват строителни или ремонтни работи по пътища и улици както следва: по чл.4 – за проектирането на ВОД, за поставянето, поддържането и отстраняването на сигнализацията за въвеждане на ВОД в съответствие с проекта, по чл.72 – за съгласуване на проекта за ВОД най-малко 15 дни преди започване на работите и по чл.74 – за издаване на заповед за въвеждане на ВОД, в която се указват временният режим на движение и срокът на действие на ВОД; за издаване на заповед за определяне на отговорното длъжностно лице за поставяне и поддържане на временната сигнализация в съответствие със съгласувания проект за ВОД; за съхраняване на обекта по един екземпляр от съгласувания проект за ВОД и от заповедите и при необходимост да се предоставят на контролните органи, са от значение за точното прилагане на закона.
Посочените разпоредби не са обсъждани в атакуваното въззивно решение и регламентираните с тях задължения не са релевирани от ищците в исковата молба, в която твърденията са, че ремонтно-монтажните работи, извършвани от ответника по иска, не са били съобразени с надлежното им сигнализиране по ЗДП, ППЗДП, Наредба №16 и спесификацията на пътните знаци, приложена към проект за ВОД. Т.е. ищците не са основали претенцията си за непозволено увреждане на противоправно поведение на работници или служители на ответника, изразяващо се в нарушения на процедурата по проектирането и въвеждането на ВОД. Поради това формулираните от касаторите правни въпроси, които са изцяло във връзка с тази процедура, не са неотносими и към достъпа до касационно обжалване на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени и доводи за неправилност на въззивното решение, по които касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване и са формулирани правни въпроси във връзка с нарушения, каквито не са релевирани с исковата молба и каквито въззивният съд не е разглеждал.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.2008г., постановено по гр.д. №645/2008г. на Сливенски окръжен съд, по касационна жалба на М. Е. И. и И. В. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: