О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр.София, 28.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2940 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. А. Ф. от гр. С., против решението от 30.10.2007г., постановено по гр.д. №622/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 18.10.2006г. по гр.д. №7386/2006г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която са уважени предявените от А. К. от гр. С., против Т. А. Ф. искове с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Същата е процесуално недопустима в частта срещу решението по исковете с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД с оглед ограничението на чл.280, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000лв. Касационната жалба на Т. Ф. е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която Т. Ф. е осъден да заплати на А. К. на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 300лв. и сумата 562,73лв., представляващи авансово заплатени части от цената по предварителен договор от 28.12.2005г. за продажба на недвижим имот. В тези части производството е приключило с постановяване на въззивното решение от Софийски градски съд, поради което подадената касационна жалба следва бъде оставена без разглеждане и касационното производство в тази част бъде прекратено.
Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от А. К. от гр. С., против Т. А. Ф. иск с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата 6258,56лв., представляваща левовата равностойност на сумата 3200евро – двоен размер на задатък по предварителен договор от 28.12.2005г. за продажба на недвижим имот-апартамент в гр. С., жк”Л”.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че Т. Ф. е неизправна страна по сключения с А. К. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като в определения в него срок не се е придобил собствеността върху апартамента и не се е снабдил с останалите необходими документи относно нотариалното изповядване на сделката, с което сам се е поставил във виновна невъзможност да изпълни задълженията си към А. К. относно прехвърлянето на правото на собственост върху имота, както и че последният, като изправна страна, с направените изявления е материализирал волята си, касаеща отказа му от този договор, поради неизпълнението на посочените задължения на Ф. Поради това е приел за установени предпоставките на чл.93, ал.2, изр.2 от ЗЗД изправната страна при отказ от договора да търси задатъка в двоен размер, ако задължението по договора не е изпълнено от страната, която е получила задатъка.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът е разрешил съществения правен въпрос дали може да се търси двойния размер на полученото капаро.
Доколкото законът в чл.93, ал.2 от ЗЗД установява възможност изправната страна при отказ от договора да търси задатъка в двоен размер, ако задължението по договора не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, а въпрос на конкретно договаряне е предвиждане на клауза за задатъка, не може да се приеме, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Останалите доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от Т. А. Ф. от гр. С., против решението от 30.10.2007г., постановено по гр.д. №622/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с което е оставено в сила решението от 18.10.2006г. по гр.д. №7386/2006г. на Софийски районен съд, в частта, с която са уважени предявените от А. К. от гр. С., против Т. А. Ф. искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 300лв. и сумата 562,73лв., представляващи авансово заплатени части от цената по предварителен договор от 28.12.2005г. за продажба на недвижим имот.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.10.2007г., постановено по гр.д. №622/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с което е оставено в сила решението от 18.10.2006г. по гр.д. №7386/2006г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявения от А. К. от гр. С., против Т. А. Ф. иск с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за сумата 6258,56лв., представляваща левовата равностойност на сумата 3200евро – двоен размер на задатък по предварителен договор от 28.12.2005г. за продажба на недвижим имот, по касационна жалба от Т. А. Ф. от гр. С..
Определението в частта, с която частично се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за обявяването му.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: