О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
гр.София, 24.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №554 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. С. от гр. П., против решението от 02.12.2008г., постановено по гр.д. №473/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 22.02.2008г. по гр.д. №237/2006г. на Районен съд-Пирдоп, поправено по реда на чл.192, ал.2 от ГПК/отм./ с решение от 22.04.2008г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от С. Н. С. срещу Е. Г. Н. и Е. Г. Ш., двете от гр. П., искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявения от Е. Г. Н. и Е. Г. Ш. насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Е. Г. Н. и Е. Г. Ш. оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. Н. С. срещу Е. Г. Н. и Е. Г. Ш., двете от гр. П., искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявения от Е. Г. Н. и Е. Г. Ш. насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.109 от ЗС е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №31 от 06.02.1985г. по гр.д. №10/1984г. на ОСГК на ВС и на решение №190 от 05.04.1993г. по гр.д. №1699/1992г. на ВС, ІVг.о., по въпроса за приложението на чл.109 от ЗС по отношение на сгради, намиращи се в режим на търпимост. Въззивният съд е приел, че предявеният насрещен негаторен иск е основателен, тъй като с построения в урегулирания поземлен имот на ответника по иска навес, намиращ се на регулационната линия с урегулирания поземлен имот на ищците, ответникът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като навесът е незаконно построен, не е установено по делото навесът да е в режим на търпимост и освен това навесът крие опасност от самосрутване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Релевираният от касатора правен въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение, поради което не може да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК. Доводите на касатора, че неправилно е прието в обжалваното решение, че не е доказал, че навесът е в режим на търпимост, не са относими към към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросът дали съсобствениците са задължителни другари в процеса по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконно построена в съсобствения поземлен имот постройка, с която се пречи на собственика на съседния поземлен имот да упражнява правото си на собственост, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевираният от касатора правен въпрос не е решен от въззивния съд. По делото не е имало спор и жалбоподателят изрично в исковата си молба, с която претендира обезщетение по чл.45 от ЗЗД за поправяне на вредите на покрива на навеса, е поддържал, че той е собственик на процесния навес. Поради това релевираният правен въпрос не може да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК. Доводите на касатора, че въззивното решение е опорочено поради неучастие на задължителен другар, както и доводите, че не е съобразено, че основен конструктивен елемент на процесния навес – стената, представлява ограда между двата съседни имота, не са относими към достъпа до касационно обжалване, а са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02.12.2008г., постановено по гр.д. №473/2008г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба на С. Н. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: