Определение №894 от по гр. дело №235/235 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 894
 
                                             гр.София, 17.07.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
 
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №235 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Л. С. и Л. П. С., двамата от гр. С., против решението от 11.11.2008г., постановено по гр.д. №793/2008г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставено в сила решението от 03.07.2008г. по гр.д. №632/2007г. на Свищовски районен съд, с което е уважен предявения от А. С. Х. от гр. С., срещу Б. Л. С. и Л. П. С. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. С. Х. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем инетрес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от А. С. Х. срещу Б. Л. С. и Л. П. С. иск за прогласяване нищожността на сключения с н.а. №64/2007г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който А. С. Х. като продавач е продал на Б. Л. С. по време на брака му с Л. П. С. недвижим имот в гр. С. източна част от къща близнак, заедно с 1/2ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, поради липса на форма поради опорочаване на нотариалното удостоверяване смисъла на чл. 472 във връзка с чл. 479 ГПК /отм./, и съгласие.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна за установено, че ищецът А. Х. страда от практическа глухота, а от съдържанието на нотариалния акт не е видно да е спазено изискването на чл. 479, ал. 1 от ГПК /отм./, въведено с оглед особености на участниците в нотариалното производство лица, за което се прави бележка от нотариуса. При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на ищеца като лице по чл. 479, ал. 1 от ГПК /отм./ не е проведена, нотариалното действие съгласно чл. 472 ГПК от /отм./ е нищожно и влече порок в предписаната форма на сделката, а този порок на договора – липсата на форма е основание за нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Приел е също, че не е относимо обстоятелството, че щом нотариусът не е знаел за проблема на продавача, нотариалният акт е валиден.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешеният с въззивното решение въпрос дали предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл.479, ал.1 от ГПК/отм./ намира приложение по отношение на лице, което не е обективирало или не се е позовало на обстоятелството, че е глухо, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешеният от въззивния съд въпрос е от значение за изхода на спора за валидността на нотариалното удостоверяване и оттук за валидността на договора, сключен под формата на нотариален акт. Въпросът е от значение за развитие на правото, тъй като съдебната практика по него не е достатъчна и следва да бъде развита.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.11.2008г., постановено по гр.д. №793/2008г. на Окръжен съд-Велико Търново, по касационна жалба на Б. Л. С. и Л. П. С..
УКАЗВА на касаторите Б. Л. С. и Л. П. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top