Решение №843 от 13.11.2009 по гр. дело №652/652 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 843
 
София, 13.11.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
                                                                            Олга Керелска
 
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 652/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „А”, Е. , гр. С. чрез адвокат Б от Н. М. С. ЕГН ********** от гр. С. против въззивно решение на Апелативен съд-В. Търново № 243/22.10.2007 г., постановено по гр. д. № 318/2007 г.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение на Окръжен съд-В. Търново от 11.05.2007 г. по гр. д. № 721/2006 г. и е постановено друго решение, с което са осъдени „А” Е. , гр. С. и Н. М. С. солидарно да заплатят на ищците суми, както следва: на М. И. И.-15000 лв., на М. С. М.-17000 лв. и на Г. С. И. лв. за претърпени от тях неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния общ наследодател С, настъпила на 7.07.2004 г. в близост до с. В., Свищовска община, в резултат на виновно нарушение на правилата за движение от страна на Н. М. , по време на работа, възложена му от „А” Е. , Свищов и при управление на автобус, собственост на същото дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 7.07.2004 г. до окончателното изплащане на всяка сума, както и 6000 лв. за разноски по делото, а по сметка на Апелативен съд-В. Търново 2940 лв. за държавна такса.
С жалбата са заявени доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост-касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „б” и „в” ГПК. Според касатора сключеното между третите увредени лица-наследници и застрахователя -З. „Б” споразумение носи белезите на извънсъдебна спогодба, с която са погасени настоящите и бъдещи претенции на ищците за претърпените от тях вреди по повод смъртта на техния наследодател.
За ответниците по касация М. И. И., М. С. М. и Г. С. Д. жалбата е оспорена като недопустима по съображения, изложени с писмено възражение от адвокат И.
За третото лице-помагач З. „Б”, София не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Възражението на процесуалния представител на ответниците по касация за процесуална недопустимост на касационната жалба, тъй като апелативният съд се произнесъл по искове с цена на иска под 25000 лв. от търговска сделка-сключения между „ транспорт” Е. и З. „Б” застрахователен договор-е неоснователно. Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прие следното:
Ищците са съпруга и дъщери на С. М. И. , починал на 7.07.2004 г. при пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника Н, признат за виновен за смъртта на И. по н.о.х.д. №956/04 г., приключило със споразумение от 17.01.2005 г. Към датата на ПТП Н. М. С. е бил работник при „А” Е. , гр. С., а автобусът, който е управлявал е бил собственост на дружеството. Наследниците на И. са поканили всеки от ответниците доброволно да им изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга и баща на всяка от тях по 35000 лв., но ответниците не са се отзовали. Автобусът, с който е предизвикано ПТП е бил застрахован със застрахователен договор, сключен между „ транспорт” Е. , гр. С. и З. „Б” АД-София. За изплащане на обезщетението ищците са се обърнали към застрахователя и на 24.11.2005 г. между тях е подписано споразумение, по силата на което съпругата е получила сумата 20000 лв., а всяка от двете дъщери-по 18000 лв. В споразумението е посочено, че сумите „са крайно и окончателно обезщетение” за неимуществените им вреди по повод смъртта на наследодателя им, а с чл. 3, че „с получаване на обезщетението претенциите им към застрахователя са изцяло удовлетворени и няма да предявяват други такива-имуществени или неимуществени, свързани пряко или косвено с предмета на споразумението, вкл. и при състояние на ексцес”.
След подписване на споразумението с процесната искова молба наследниците са предявили искове за солидарното осъждане на физическото лице, причинило вредите по чл. 45 ЗЗД и на търговско дружество „А” Е. , Свищов-възложител на работата на ответника-физическо лице и собственик на превозното средство по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД за разликата до 35000 лв. или за съпругата 1 лв. и за двете дъщери по 17000 лв.
При тези от правна страна въззивният съд е приел:
Деликтът е установен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 956/04 г. на ВТОС, задължителна за гражданския съд.
Деликтната отговорност на прекия причинител на вредите и на възложителя на работата, респ. собственик на вещта не се изключва от плащането на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, който е изплатил сумите на основание договорна отговорност по споразумение с третите увредени лица. Споразумението обвързва страните по неего, но не и прекия причинител и възложителят на работата, но при реализиране отговорността на възложителя на работата се приспада изплатеното от застрахователя обезщетение. Ако застрахованото дружество заплати на увредените лица обезщетение за вреди има право да иска от застрахователя платеното обезщетение-аргумент от чл. 409 ТЗ /отм./. С оглед чл. 52 ЗЗД съдът е определил по 35000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на всяка от ищците, от която сума е приспаднал изплатените им от застрахователя суми и е присъдил разликата от 15000 лв. за съпругата и по 17000 лв. за двете дъщери ведно със законната лихва от деня на увреждането.
Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ вр. чл. 405 ТЗ /отм./-основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
Третите увредени от деликта лица могат да потърсят обезщетение на претърпените от тях вреди на основание деликтната отговорност, която носят прекия причинител на деликта по чл. 45 ЗЗД, респ. възложителят на работата по чл. 49 ЗЗД. Третите увредени лица могат да искат заплащане на обезщетение за причинените им от деликта вреди от застрахователя на основание сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност”. В този случай съгласно чл. 407 ТЗ /отм./ те могат да осъществят правото си на обезвреда чрез предявяване срещу застрахователя прекия иск по чл. 407 ТЗ /отм./ или доброволно чрез споразумение със застрахователя да им плати обезщетението.довлетворяването на правото на увреденото лице от застрахователя погасява правото на увреденото лице да претендира обезщетение на деликтно основание от застрахования.
Такъв е конкретния случай.
Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо насрещната по застрахователния договор страна – застрахования. В хипотезата на чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. Затова застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност. При положение, че между третите увредени лица и застрахователя е постигнато споразумение, с което е определен размера на дължимото им обезщетение за имуществени и неимуществени вреди във връзка с настъпилото застрахователно събитие и уговореното обезщетение им е изплатено правото им на обезщетение за същите вреди на деликтно основание е погасено.
Въззивното решение следва да се отмени и постанови друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни по изложените съображения, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд-В. Търново, Гражданско отделение, втори състав № 243/22.10.2007 г., постановено по гр. д. № 318/2007 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. И. И. ЕГН **********, М. С. М. ЕГН ********** и Г. С. Д. ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В. Търново, ул. „Р” № 2, ет. 1, адвокати И. И. и Л. Б. против Н. М. С. ЕГН ********** от гр. С., ул. „. връх” № 72, вх. 3 и „А” Е. , гр. С. за солидарното им осъждане да им заплатят обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, при което на 7.07.2004 г. е настъпила смъртта на техния съпруг и баща С, както следва: за първата ищца 15000 лв., а за другите две ищци-по 17000 лв., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 7.07.2004 г. до окончателното им изплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top