О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1276
София, 21.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1449/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. П. П. чрез адвокат Д. С. против въззивно решение на Хасковски окръжен съд, ГО, ІV с-в № 207/8.07.2009 г. по гр. д. № 294/2009 г., с което е отменено решение на Районен съд-Харманли № 55/10.04.2009 г. по гр. д. № 213/2008 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от Д. П. П. против Н. у. „О”, гр. Х. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ.
С жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение на основания за допустимост на касационното обжалване, като са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Относно основанието по т. 1 касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса:може ли работодателят да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ без да изложи мотиви в своя акт /предизвестие или заповед/. В противен смисъл се е произнесъл ВКС според приложени Р. № 324/26.06.1998 г., Р. № 432/20.04.2000 г. и Р. № 347/7.10.1997 г. Другият въпрос, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е за необходимостта от извършване на подбор по чл. 329 КТ, когато се съкращават длъжности с еднакви или сходни трудови функции, съгласно Р. № 2099/29.12.2001 г. и № 1119/21.11.2002 т. В противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по първия въпрос е посочено Р от 4.01.2008 г. на ОС-София и Р. от 9.10.2008 г., а по втория-Р от 3.01.2008 г. на САС.
За ответника по касация НУ „О”, гр. Х. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат И.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е приел за установено, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „възпитател” е законно прекратено, поради извършено съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, без задължение за работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ /съкращаването на щата е засегнало и трите съществуващи по щатното разписание щатни бройки за длъжността „възпитател”/, както и че ищцата не се ползва със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 4 КТ.
Твърденията в изложението относно допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд са фактически неверни.
Вззивният съд се е произнесъл съгласно практиката на Върховния касационен съд по отношение фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение поради съкращаване на щата.
Заповедта, както и предизвестието съдържат точното основание, по силата на което трудовото правоотношение е прекратено – съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, при положение, че всички щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност „възпитател” са били премахнати по щатното разписание. Подбор между съкратените възпитатели и учителите работодателят не е бил длъжен да извършва поради различията в трудовите функции за двете длъжности.
Приложените съдебни решения не следва да се поставят на обсъждане. Те касаят различни правни хипотези от процесната, а и липсват основания за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд, ГО, ІV състав № 207/8.07.2009 г., постановено по гр. д. № 294/2009 г. по касационна жалба от Д. П. П. ЕГН ********** от гр. Х. чрез адвокат Д. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: