Решение №784 от 23.10.2009 по гр. дело №593/593 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 784
 
София, 23.10.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
                                                                            Олга Керелска
 
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 593/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. М. Х. от гр. Х. чрез адвокат В против въззивно решение на Хасковски окръжен съд от 1.11.2007 г. по гр. д. № 457/2007 г., с което е оставено в сила решение на Хасковски районен съд № 977/17.11.2005 г., постановено по гр. д. № 502/2005 г. в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права над роденото от брака малолетно дете М на майката Н. В. Х. с право на бащата Т. М. Х. да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. в събота до 20.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск; в частта, с която е осъден Т. М. Х. да заплаща на Н. В. Х., като законен представител на малолетната М. Т. М. месечна издръжка в размер на 60.00 лв., считано от влизане на решението в сила ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане и в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище в гр. Х., ул. „Е” № 25, ет. 5, ап. 6 на Н. В. Х. до навършване пълнолетие на детето М. Т. М.
С жалбата се поддържа, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на процесуални и материални норми и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Конкретни оплаквания: въззивният съд не е взел предвид, че от датата на фактическата раздяла детето се намира при бащата и през този период от близо три години майката не е взимала и не е виждала детето; въззивният съд не е съобразил желанието на 15-годишното дете, което категорично в с. з. на 19.09.2007 г. е заявило, че желае да живее при баща си, а не при майка си; въззивният съд не е съобразил поведението на детето, което на другия след като е било взето със съдия-изпълнител и настанено при майката на бившата съпруга в с. Я., Хасковска област се е върнало при баща си; въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелите на бащата, които са без родствени отношения с него и са с непосредствени впечатления; необосновано въззивният съд е тълкувал становището на ДСП-отдел „З”, гр. Х., дадено преди повече от две години без да са съобразени настъпилите промени ; не е обсъдено и обстоятелството, че през периода от близо три години, през който детето живее при баща си майката не е давала средства за издръжка и не се е интересувала от детето.
Ответник по касация Н. В. Х. не е изразила становище по жалбата.
За Дирекция „С” – О. „З”, гр. Х. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изводът на въззивния съд, че в интерес на детето е родителските права по отношение на непълнолетната дъщеря на страните М да се предоставят на майката е постановен в нарушение на материалния закон /чл. 106, ал. 2, изр. 1 СК/ и е необоснован. Съдът е приел, че ответницата по касация е грижовна майка и че не се е дезинтересирала от детето си при игнориране показанията на разпитани пред въззивната инстанция свидетели, незаинтересовани от изхода на делото М. К. и Е. К. В. /. Според посочените свидетели от фактическата раздяла на съпрузите през 2005 г. и досега детето им М. живее при своя баща, развива се добре, от фактическата раздяла на родителите майката не е търсила детето си, не е давала средства за издръжката му. Недооценено от съда е останало обстоятелството, че разпитано и от двете съдебни инстанции детето е категорично в решението си да остане при своя баща.
Въззивното решение относно предоставянето на родителските права следва да се отмени и постанови друго, с което родителските права по отношение на детето следва да се предоставят на бащата, а на майката следва да се определи режим на лични взаимоотношения с детето.
С оглед изхода на делото относно родителските права майката следва да заплаща издръжка с размер, определен от възрастта и нуждите на М. и възможностите на родителите й. Видно от данните по делото бащата е работник към „ПИМ” ООД, гр. Х. с месечен доход 277 лв., а майката е шивачка към „З” ООД, гр. Х. с месечен доход 150 лв. Общият размер на месечната издръжка на 16-годишната М. следва да се определи в размер на сумата 120 лв., от която сума бащата следва да поеме 70 лв., а майката – 50 лв.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта относно семейното жилище на страните. Безспорно е по делото, че от фактическата раздяла на съпрузите от 2005 г. и досега семейното жилище се ползва от бащата и детето, а майката го е напуснала. С оглед предоставянето на родителските права по отношение на детето и създаденото фактическо положение семейното жилище следва да се предостави за ползване от касатора и непълнолетната дъщеря на страните.
С оглед изхода на делото в тази инстанция ответницата по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски-заплатен хонорар на един адвокат в размер на 200 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 12.10.2009 г.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковски окръжен съд от 1.11.2007 г. по гр. д. № 457/2007 г., с което е оставено в сила решение на Хасковски районен съд № 977/17.11.2005 г. по гр. д. № 502/2005 г. в частта на родителските права, семейното жилище, издръжката и дължимата държавна такса по иска за издръжка, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М на бащата Т. М. Х. ЕГН ********** с право на майката Н. В. Х. ЕГН ********** да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. до 20.00 ч., както и един месец през лятото, когато бащата не ползва годишен отпуск.
ОСЪЖДА Н. В. Х. ЕГН **********, жив. гр. Х., бул. „В”, бл. 35, вх. А, ап. 67 да заплаща на непълнолетната си дъщеря М. Т. М. със съгласието на нейния баща Т. М. Х. месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от датата на обявяване на настоящото решение до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до изплащането.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Х., ул. „Е” № 25, ет. 5, ап. 6 на Т. М. Х..
ОСЪЖДА Н. В. Х. ЕГН **********, жив. гр. Х., бул. „В”, бл. 35, вх. А, ап. 67 да заплати на Т. М. Х. сумата 200 лв. за направените по делото в настоящата инстанция разноски, а на държавата 72 лв. за държавна такса, вносима по сметка на Върховен касационен съд.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top