О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр.София, 11.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3680 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Л. П. от гр. П., против решението от 10.04.2008г., постановено по гр.д. №572/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 07.12.2006г. по гр.д. №914/2002г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Л. П. срещу Н. А. Б. , А. А. К., И. Р. К. искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД по отношение на магазин в гр. П. и иск срещу О. П. с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на реални части от урегулирани поземлени имоти в гр. П..
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът О. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответниците по жалбата Н. А. Б. , А. А. К. и И. Р. К. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. Л. П. срещу Н. А. Б. , А. А. К., И. Р. К. искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД по отношение на магазин в гр. П. и иск срещу О. П. с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на реални части от урегулирани поземлени имоти в гр. П..
Въззивният съд е приел въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и скиците към него за неоснователни исковете срещу ответниците-физически лица, поради недоказано от ищцата, че магазинът, върху който ответниците упражняват фактическата власт и поддържат, че е тяхна собственост по реституция по реда на ЗВСОНИ, е идентичен с част от двуетажната сграда с магазини, собствеността върху които претендира, че е придобила по реституция по ЗСВОНИ и наследяване. Ответниците са поддържали по делото липса на идентичност на имота, който владеят с част от реституирания на наследодателите на ищцата.
В касационната жалба доводите са за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила – чл.157, ал.3 от ГПК/отм./, поради това, че е приел безкритично заключението на тройната съдебно-техническа експертиза; на чл.205, ал.1 от ГПК, като е отказал събирането на доказателства в подкрепа на твърденията им, че имот пл. №982 е нанесен в кадастралната основа на плана през 1973г. и на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./, като не е обсъдил доказателствата за твърдените от жалбоподателя доказателства и доводите й.
Въззивният съд по иска срещу общината е приел, че не е установено, че този ответник упражнява фактическата власт върху процесните части от урегулирани поземлени имоти. О. е поддържала по делото становище, че не е актувала спорните имоти като общински, нито е оспорвала собствеността на реституираните собственици по друг начин и че не упражнява фактическата власт върху процесните имоти.
В касационната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на решението в тази част. Твърди се бланкетно по отношение на цялото решение, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивният съд при проследяване регулационните промени с имота, урегулиран през 1912г., след отчуждаването му, не е отчел вещно-правното действие на дворищно-регулационните планове в противоречие с практиката на ВС и ВКС по приложението на ЗПИНМ и ЗТСУ, изразена в приложените решения. Няма довод от касатора по кой конкретно разрешен с въззивното решение въпрос се представя всяко от решенията, никое от които не се занимава с въпроса дали при реституцията на имот по реда на ЗВСОНИ имотът се възстановява до размера, в който е отчужден или в по-голям, с оглед на настъпилите регулационни промени в имота след отчуждаването му. Отделно от това в случая въззивният съд е изследвал регулационните промени с оглед на спора за идентичност на магазина, отчужден от ответниците-физически лица, с магазина, върху който те упражняват фактическата власт и с част от сградата, отчуждена от наследодателите на ищцата. С оглед изложеното приложените решения не могат да бъдат ценени като относими към достъпа до касационно обжалване на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се излагат доводи, относими към касационните основания, които на етапа на селекция на касационната жалба не могат да бъдат обсъждани. Бланкетно са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът само е посочил тези основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на съдилищата; нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.04.2008г., постановено по гр.д. №572/2007г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на М. Л. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: