О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
гр.София, 27.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №279 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Б. от гр. А., срещу разпореждане от 06.04.2009г. по в.гр.д. №2288/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба в частта й срещу въззивно решение от 11.12.2008г. по същото дело, в частта по предявения срещу него от Е. Д. Б. иск с правно основание чл.82, ал.2 от СК.
Ответницата по жалбата Е. Д. Б. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.60, ал.6 от ГПК и е процесуално допустима.
Д. Г. Б. е обжалвал с касационна жалба постановеното въззивно решение от 11.12.2008г. по същото дело, в частта, с частта, с която е оставено в сила решение от 12.06.2008г. по гр.д. №1137:2007г. на Асеновградски районен съд, в частта, с която е уважен предявения от Е. Д. Б. срещу Д. Г. Б. иск с правно основание чл.82, ал.2 от СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 130лв., считано от 21.11.2007г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно чл.82, ал.2 от СК издръжка се дължи от родител и на пълнолетно дете до навършване на 20 години, ако учи редовно в средно учебно завадение.
С обжалваното определение проверяващият редовността на касационната жалба въззивен съд е констатирал, че обжалваемият интерес е до 1000лв. При определяне на размера на обжалаемия интерес въззивният съд правилно е съобразил изявленията на страните по делото, че през учебната 2007-2008г. ищцата е последна година ученичка в ХІІ клас, безспорното обстоятелство, че е завършила средното си образование през посочената учебна година и общоизвестното обстоятелство, че тя приключила за завършващите средно образование на 24.05.2008г. Тези обстоятелства за от значение за достъпа до касационно обжалване. С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК законодателно са изключени от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища с обжалваем интерес до 1000лв. Искът за издръжка по чл.82, ал.2 от СК е за повтарящи се задължения /периодични платежи/ с имуществен характер, поради което цената на иска е сборът от периодичните платежи за три години. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда обжалваемия интерес, а не цената на иска като условие за допустимост на обжалването. Следователно когато към момента на проверката на редовността на касационната жалба от въззивния съд са изминали по-малко от три години от началния момент на издръжката, но ищецът е навършил 20годишна възраст, респ. е завършил средното си образование, дори и в случаите когато искът да е уважен изцяло, цената на иска не съвпада с обжалваемия интерес. В този случай размерът на обжалвания интерес представлява сбор от периодичните платежи за конкретния период, а не за тригодишен период, както се изчислява цената на иска. В случая сборът на периодичните платежи по този иск не надхвърля 1000лв., поради което решението в тази част е изключено от касационно обжалване. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за определяне на обжалваемия интерес като сбор от периодичните платежи по обективно кумулативно съединените искове за издръжка – по чл.82, ал.2 от СК и по чл.87 от СК. Доводите са неоснователни, тъй като обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК е интересът на жалбоподателя по всеки отделен иск, по който е постановено обжалваното от него решение.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл.280, ал.2 от ГПК, установява като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес, поради което правилно с обжалваното определение касационна жалба е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК като процесуално недопустима в частта срещу решението по иска с правно основание чл.82, ал.2 от СК.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 06.04.2009г. по в.гр.д. №2288/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Д. Г. Б. в частта й срещу въззивно решение от 11.12.2008г. по същото дело, в частта по иска с правно основание чл.82 от СК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: