О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 13.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4798/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Х. С. ЕГН ********** от гр. П. чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав № 676/7.05.2008 г. по гр. д. № 577/2008 г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд, ХІ-ти граждански състав № 143/21.01.2008 г. по гр. д. № 1423/2007 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Х. С. против „П” Е. , гр. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени доводи за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ без да е уточнено по коя от двете хипотези на нормата е извършено уволнението-закриване на част от предприятието или съкращение в щата. Посочени са като трайна съдебна практика решения на ВКС-р. 179/97 г., р. 197/97 г., р. 352/98 г., р. 396/98 г., р. 354/99 г., р. 1157/2001 г. и р. 1769/2001 г. /, с които въззивният съд не се е съобразил. Допълнително се позовава и прилага р. № 69/31.01.2001 г. по гр. д. № 1092/2000 г., ВКС, ІІІ г. о.
На второ място поддържа, че съдът не е приложил точно закона. В заповедта за прекратяване на трудовия договор е посоченото основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а в мотивната част на заповедта е цитирана заповед 53/12.03.2007 г. на управителя на дружеството, според която щатната длъжност на касатора „началник отдел пътна поддръжка” се закрива на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
На трето място с жалбата са изложени доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
За ответника по касация „П” Е. , гр. П. чрез адвокат А жалбата е оспорена с доводи, изложени с писмен отговор. Счита, че касационната жалба е недопустима-касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК са посочени бланкетно. Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с практиката на ВКС /р. № 69/31.01.2001 г. по гр. д. № 1092/2000 г., ІІІ г. о./. Обосновано е становище по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Въззивният съд е посочил, че в заповед № 54/12.03.2007 г. като основание за прекратяване на трудовия договор е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а като словесно изражение е указано, че се закрива щатната длъжност „началник отдел пътна поддръжка”. В мотивите на заповедта е посочено и че длъжността се закрива във връзка със заповед № 53/12.03.2007 г., с която управителят на дружеството е наредил да бъде закрита процесната длъжност, но в цифрово изражение на основанието за закриване на длъжността е посочена нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. При тези данни съдът е приел, че в случая има разминаване между цифровото и словесно отразяване на основанието за прекратяване на трудовия договор и че работодателят непрецизно го е формулирал, но че основанието за уволнение е съкращаване на щата. От двете посочени заповеди става ясно, че се закрива отделна длъжност, а не част от предприятието.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение трябва на първо място съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая твърденията на касатора са за произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Задължението на работодателя да посочи в заповедта точното правно основание, по силата на което прекратява трудовото правоотношение е съществен материалноправен въпрос, той като този въпрос е от значение за законността на уволнението.
В конкретния случай въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е приел, че въпреки непрецизното формулиране на основанието на прекратяване на трудовото правоотношение от съдържанието на издадените от работодателя заповеди е ясно, че уволнението е постановено на основание съкращение на заеманата от ищеца длъжност по щатното разписание на дружеството по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. В този смисъл е р. № 69/31.01.2001 г. по гр. д. № 1092/2000 г., ІІІ г. о., на което се позовава касаторът, според което неуточненото в заповедта за уволнение правно основание на уволнението в рамките на посочената обща разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ само по себе си не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, ІІІ г. о., цитирана в „Коментар на Кодекса на труда” и в статия в сп. „Юридически свят”, бр. 2/2004 г. съобразно обстоятелствата на конкретния случай, обосноваващи правния извод на въззивния съд.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото” би следвало въобще да няма практика по съществения правен въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая жалбоподателят само е посочил това основание без правна аргументация и в тази част изложението е немотивирано.
По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав № 676/7.05.2008 г., постановено по гр. д. № 577/2008 г. по касационна жалба на Р. Х. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. „.. Петков” № 54 чрез адвокат М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: