О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София, 26.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 391/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. „М”, гр. Б., представляван от Д. И. Н. чрез процесуален представител адвокат Д против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-40/7.11.2008 г. по гр. д. № 703/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Бургаски районен съд № 763/4.06.2008 г. по гр. д. № 3031/2008 г., с което са уважени обективно съединените искове на С. К. М. ЕГН ********** от гр. С. против Е. „М” с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено при нередовна искова молба и неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281 ГПК.
Представено е към жалбата изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Съществени процесуалноправни въпроси според касатора са: 1. произнасяне по непредявени искове и произнасяне не по цялото искане; 2. произнасяне по нередовна искова молба; 3. неспазване на процедурата по изменение на исковете /чл. 116 ГПК /отм./ и неизискване съгласие на ответника при намаление на иска /чл. 119, ал. 1 ГПК/; 4. действия, извършени без представителна власт от назначен служебен защитник; 5. необсъждане доказателства и доводи на страните; 7. разпределение на доказателствена тежест относно иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ; 8. прилагане на правила от новия ГПК по дело, заведено по искова молба, подадена преди 1.03.2008 г. по-точно правилата за правната помощ /чл. 95 от новия ГПК/.
Съществени материалноправни въпроси според касатора са: 1. задължението на работодателя да поиска обяснение от работника по чл. 193 КТ и кога това задължение се счита изпълнено; 2. оформяне на връчването на писмо с обратна разписка, с което е поискано обяснение по чл. 193, ал. 1 КТ; 3. нарушаване от страна на работника принципа за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно изпълнение на трудовите права и задължения, респ. задължението на работника да уведоми работодателя за невъзможността му да се яви на работа и последиците, ако това не се изпълни.
Относно посочените основания за допустимост са изложени съображения за обосноваването им. Посочени са и съдебни решения, преписи от които са представени.
Ответникът по касация С. К. М. не е изразил становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
Дисциплинарното уволнение на ответника по касация е признато за незаконно от въззивният съд, поради неизпълнение от страна на работодателя на формални изисквания за законосъобразност на процедурата по дисциплинарното уволнение, предвидени с разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на първо място съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Като съществени се определят материалните и процесуални въпроси, които имат отношение към правилността на постановеното решение и разрешението му е относимо към изхода на спора.
Посочените от касатора въпроси, цитирани по-горе с изложението на основанията за допустимост нямат решаващ за изхода на делото характер при положение, че съществен материалноправния въпрос, решаващ за изхода на трудовия спор между страните е изпълнението от страна на работодателя на изискванията на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ за задължително съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. При неспазване на тези императивно установени изисквания уволнението се признава за незаконно само на това основание.
При това положение поставените от касатора въпроси относно изпълнението на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ нямат съществен характер, тъй като решаващ за правния извод на съда за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение е неизпълнените изискванияза задължително съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание в т. ч. и дисциплинарно уволнение съгласно чл.195, ал. 1 КТ.
Независимо от изложеното следва да се има предвид, че въпросите относно процесуалната допустимост на съдебното решение касаят общото основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 ГПК.
Допустимостта на съдебното решение не е основание, което Върховният касационен съд преценява при произнасяне относно допускането на обжалването по реда на чл. 288 ГПК какъвто характер има настоящото производство.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав № V-40/7.11.2008 г. по гр. д. № 703/2008 г. по касационна жалба от Е. „М”, гр. Б., ул. „Г” № 3, ет. 3, представляван от Д. Н. Д. чрез процесуален представител адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: