О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
гр.София, 17.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №478 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Д. Т. от гр. С., против решението от 02.12.2008г., постановено по гр.д. №2814/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 19.07.2007г. по гр.д. №20666/2006г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Д. Т. срещу С. о. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. о. оспорва жалбата като неоснователна. Страната по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от П. Д. Т. срещу С. о. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 10000лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата в данъчната и базисна цена на имота- апартамент в гр. С., на сумата 3676,20лв. – обезщетение за претърпени имущестени вреди, изразяващи се в разликата в данъчната оценка с невярно съдържание и вярната данъчна оценка на имота; сумата 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие отправени закани и заплахи от служители на СО и сумата 5000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконен отказ на СО за продажба на ищцата на процесното жилище.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за доказване на противоправното бездействие е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №609 от 17.05.1993г. по гр.д. №986/92г. на ВКС, ІVг.о. С това решение ВКС е приел, че отговорността по ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ е обективна и обезщетение за понесени вреди може да търси всяко увредено лице след отмяна на незаконните действия /актове/, причинили вредите. Въззивният съд не е приел в противоречие с посоченото решение на ВКС, че отговорността по ЗОДОВ не е обективна и е решил въпроса за доказването на незаконно бездействие като увреждащо поведение, а не на незаконни действия/актове/, поради което неоснователно се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложеното решение на ВС.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Позоваването на решение на ВАС не е относимо към приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
В изложението на основанията за касационно обжалване са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, които са относими към основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, а не са относими към приложеното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Позоваването на определение на СГС и решение на САС като подкрепящи становището и доводите на жалбоподателката по основателността на иска, не аргументират наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата на конкретен правен въпрос, решен от въззивния съд.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02.12.2008г., постановено по гр.д. №2814/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на П. Д. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: