О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
гр.София, 07.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №311 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Н. Г. от гр. С., против решението от 11.07.2008г., постановено по гр.д. №3016/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 03.07.2007г. по гр.д. №9962/2006г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Г. против „Е”Е. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Е”Е. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Г. против „Е”Е. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно на приложеното от работодателя основание – чл.325, т.9 от КТ, поради това, че са доказани елементите му – невъзможност на ищеца да изпълнява работата си на „охранител-въоръжена охрана” поради болест, довела до трайна неработоспособност 65,7%, установени с решения на компетентния за това орган – ТЕЛК, както и липса на друга подходяща за здравословното състояние на служителя работа в предприятието освен предложената му, която е отказал.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпроса за възможността гражданския съд да упражни косвен съдебен контрол за валидност на индивидуален административен акт. Позоваването на представената съдебна практика е неоснователно, тъй като жалбоподателят е навеждал в инстанциите по съществото на спора доводи за незаконосъобразност на експертното решение на ТЕЛК. Позоваването на решение №457 от 23.02.1965г. по гр.д. №292/1965г. на ВС, ІІІг.о. по отношение на приетото с него, че съдът може да упражни косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на индивидуален административен акт, за който не е предвиден пряк съдебен контрол, също е неоснователно, тъй като такъв е предвиден за експертните решения на ТЕЛК – чл.112 от ЗЗ. Неоснователни са доводите, че въззивният съд е ценил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в противоречие с приложените съдебни решения по въпроса за задължението на страните добросъвестно да упражняват процесуалните си права. Въззивният съд при преценката на представените от страните екземпляри от заповедта за уволнение, е съобразил съвпадащото съдържание на двата екземпляра относно: основанието за уволнение, описание на решенията на ТЕЛК и посочване на предложената за заемане длъжност, като относно изложените по-подробни мотиви в екземпляра, представен от работодателя, е приел, че с оглед на конкретното основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е необходимо заповедта да бъде мотивирана. С оглед изложеното не може да се приеме, че приетото от въззивния съд относно доказателственото значение на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в противоречие с решенията, на които се позовава жалбоподателя.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.07.2008г., постановено по гр.д. №3016/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на К. Н. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: