О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр.София, 05.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №796 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. К. от гр. К., против решението от 04.03.2009г., постановено по в.гр.д. №40/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 07.11.2008г. по гр.д. №151/2008г. на Районен съд-Карлово, с което е отхвърлен предявения от Н. Н. К. срещу „В”ЕАД, гр. С., иск с правно основание чл.331 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата ВМЗ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а също, че е кредитирал с доверие факти и обстоятелства, които са в противоречие със събрания писмен доказателствен материал. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на разпоредбата на чл.17, ал.1 от НСОРЗ, която регламентира елементите на брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетенията във връзка с чл.228 от КТ. Според разпоредбата на наредбата в елементите на брутното трудово възнаграждение като база за изчисляване на обезщетенията съгласно чл.228 от КТ се включват изрично посочените възнаграждения и тези, които имат постоянен характер. Възнаграждението за извънреден труд нито е включено, нито има постоянен характер, поради което то не е елемент на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се изчисляват обезщетенията по гл. Х, раздел ІІІ от КТ, а при липса на изрични указания и ако страните не са уговорили друго – и за обезщетението по чл.331 от КТ.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.03.2009г., постановено по в.гр.д. №40/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба от Н. Н. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: