О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 28.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 24/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю. Н. Н. и Р. Н. чрез адвокат Д против въззивно решение на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „Г” състав от 18.03.2008 г., постановено по гр. д. № 2121/2005 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 28 състав от 5.01.2004 г. по гр. д. № 11591/2002 г., с което са отхвърлени исковете на М. Г. Н. , Ю. Н. Н. и Р. Н. Н. против ЕТ „К” с представител К. Е. Т. с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 15.01.1999 г., сключен с нот. акт № 4, т. І, рег. № 2* дело № 7/1999 г., съгласно който Ц. А. С. е продала на ЕТ „К” процесния недвижим имот-първи етаж от триетажна жилищна сграда в гр. С., ул. „Д” № 72 от две стаи, кухня, клозет и входно антре, на обща площ от около 70 кв.м., заедно с мазе от 18 кв.м., 22.2/100 ид. части от общите части на сградата и 46.6/443 ид.ч. от дворното място, цялото с площ 528 кв.м.-имот пл. № 2, кв. 42 по плана на гр. С., ГГЦ- З. Б-15.
С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С допълнение към касационната жалба и с изложение на основания за касационно обжалване по чл. 284, ал. 1 и 3, т. 1 ГПК са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД и е необосновано. Позовава се на решение № 1062/29.10.1993 г. по гр. д. № 385/93 г. на ВС, ІІ отд. според което, когато нотариалното действие е нищожно на основание чл. 472 ГПК вр. чл. 479 ГПК, нищожна е и сделката, оформена с порочния нотариален акт, като посоченото решение е приложено. Твърди се, че разглеждането на казуса от ВКС и правилното му решаване ще доведе до уеднаквяване на практиката по сходни производства, когато нотариалното действие е нищожно на основание чл. 472 ГПК и чл. 479 ГПК, т. е. когато глухо и сляпо лице или лице със силно намален слух и зрение не е в състояние да чува и вижда добре и от там да разбира и осъзнава извършеното от него действие, както и с развит дементен процес при сключване на възмездна сделка. Поддържа се, че решението е постановено и при съществено нарушение на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд не е съобразил медицинските експертизи и документите по делото, а се е предоверил на заинтересовани свидетели.
Ответникът по касация К. Е. Т. чрез адвокат Р с два писмени отговори е оспорила жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че с допълнението на касационната жалба не се сочат нови аргументи, жалбоподателите не правят разлика между нищожност и унищожаемост, цитираното решение не е относимо към конкретния случай. В случая нотариусът старателно се е убедил, че продавачката чува, разбира и осмисля действията си, а през следващите сделката месеци сама се е явявала многократно и самостоятелно в съда и е извършвала процесуални действия, които изключват всякаква глухота, слепота, неразбиране или неосмисляне. Следователно, не е налице противоречие с практиката на ВКС, точно обратното.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалнопрвен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По поставените с изложението за допускане на касационно обжалване въпроси от материалноправен и процесуалноправен характер касаторите не са развили никакви конкретни доводи във връзка с посочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Цитираното от процесуалния представител на касаторите съдебно решение на ВС се отнася до принципни въпроси по прилагането на чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 472 вр. чл. 479, ал. 2 ГПК, но при пълна липса на воля у продавачката, която поради абсолютната си глухота и пълната си неграмотност не е могла да разчете съдържанието на нотариалния акт и да даде валидно съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Това решение, обаче, е постановено при различна фактическа обстановка, поради което е неотносимо за конкретния случай. В случая не е установено към момента на сключване на сделката ищцата да е била с увреден слух и зрение и то в степен, че да не е в състояние да вижда, чува и да разбира свойството и значението на своите действия.
Твърдяната от касаторите необоснованост на изводите на въззивния съд относно релевантни за спора фактически обстоятелства съставлява едно от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК. Това основание само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касае основателността на жалбата по съществото на спора. При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо от страна на касатора да бъдат изпълнени изискванията на закона относно подбора на жалбите, които следва да бъдат допуснати до разглеждане от ВКС по съществото им. Необосноваността на въззивното решение е основание за касиране на решението поради неправилност, но не е основание за допустимост на касационното обжалване, което е предварителен въпрос, въз основа на който ВКС извършва селекция на жалбите. Необосноваността опорочава истинността на изводите на въззивния съд по фактите и не е във връзка с изискването на закона по чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на произнасяне по съществен правен въпрос при липса на практика, в отклонение на установена практика или при противоречива практика по приложението на закона.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието за допускане „от значение за развитие на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, което би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълнота или неяснота на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторите не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна такава, но неправилна, нито на липсваща въобще практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно разглеждане на подадената жалба, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „Г” състав от 18.03.2008 г. по гр. д. № 2121/2005 г. по касационна жалба от Ю. Н. Н. и Р. Н. Н. чрез адвокат Д, съдебен адрес: София, ул. „Ц” № 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: