О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
София, 06.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1102/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЦДГ „З”, гр. В., представлявана от директора А. М. М. , приподписана от адвокат М. Добрилова против въззивно решение на Окръжен съд Враца № 129/31.03.2009 г. по гр. д. № 160/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Врачански районен съд № 65/29.1.2.2008 г. по гр. д. № 1498/2008 г., с което са уважени предявените от П. Т. М. ЕГН ********** от гр. В. против ЦДГ „З”, гр. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение относно допустимостта по чл. 288 ГПК се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси относно условията, при които се сключват срочни трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и за изключенията по чл. 68, ал. 5, вр. ал. 3 и ал. 4 КТ, както и че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на решение № 136/2.02.2006 г. по гр. д. № 1911/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. и на решение № 1549/29.09.2006 г. по гр. д. № 3241/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о., копия от които прилага.
Ответник по касация П. Т. М. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка относно допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допустимост.
За да уважи обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата на основание чл. 325, т. 3 КТ е незаконосъобразно, при положение, че между страните е сключен срочен трудов договор в нарушение на закона /чл. 68, ал. 3 КТ/, поради което и съгласно чл. 68, ал. 5 КТ трудовият договор следва да се смята сключен за неопределено време.
С изложението касаторът е уточнил въпроси с материалноправен характер, по които въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, което е видно и от съдебното решение на ВКС, на което касаторът се е позовал с изложението, а именно решение № 136/2.02.2006 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение № 129/31.03.2009 г. по гр. д. № 160/2009 г. по касационна жалба от ЦДГ „З”, гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: