О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1358
София, 06.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1638/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по к. жалба от Б. С. в Апелативна прокуратура-София в качеството на представител на П. на Република България против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІV състав, постановено на 15.06.2009 г. по гр. д. № 1692/2008 г., с което на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ П. на Република България е осъдена да заплати на П. П. Н. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, което е прекратено поради липса на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 2.11.2007 г. до окончателното изплащане.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон чл. 52 ЗЗД/-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди от водено наказателно производство, прекратено, поради липса на престъпление при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, поради различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Посочени са и са приложени съдебни решения, в подкрепа на разбирането, че при сравнително сходни случаи съдилищата определят размера на обезщетенията при големи различия, а именно Р. № 1557/27.12.2006 г. по гр. д. № 2800/2005 г. на ВКС, ІV г. о.; Р. № 7/3.02.2004 г. по гр. д. № 947/2003 г., ВКС, ІV г. о.; Р. от 12.01.2006 г. по гр. д. № 446/2005 г. на Шуменския окръжен съд.
Ответникът по касация П. П. Н. ЕГН ********** от гр. В. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да присъди обезщетение в размер на сумата 2000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 235, ал. 1 и ал. 2 НК, затова че е извозил 10 куб. м. дърва от горски фонд без редовно писмено позволително и превозен билет, както и че е товарил 28 куб. м. дърва за огрев от горски фонд без позволително и писмен билет на стойност 700 лв., образуваното производство по което е прекратено, поради липса на извършено престъпление /хипотеза на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ/ съдът се е основал на чл. 52 ЗЗД, като е посочил, че размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, но понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид.
Определеният размер на обезщетението съдът е обосновал с приетите за установени обстоятелства на конкретния случай относно характера на увреждането в личностната сфера на ищеца – накърнени чест и достойнство, изживян стрес и притеснение в периода на разследване, продължил близо една година, отзвукът от проведеното разследване за извършено престъпление между неговите познати и подчинени, както и с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.
С разпоредбата на чл. 52 ЗЗД законодателят е предоставил на преценката на съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. С ППлВС № 4/68 г. е указано на съдилищата, че принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и се прилага на практика чрез съобразяване от съда всички конкретни обстоятелства на всеки отделен случай. Съгласно законодателния регламент за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и задължителната за съдилищата практика на Върховния съд в ППлВС № 4/68 г. принципът за справедливост не е абстрактен и спазването му е предоставено на субективната преценка на всеки съдебен състав при съобразяване на конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
В случая въззивният съд е определил размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при спазване на критерия по чл. 52 ЗЗД, като го е обосновал с приетите за установени обстоятелства на конкретния случай.
Вследствие изложеното въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на съдилищата относно прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и приложените към изложението на касатора съдебни решения не се поставят на обсъждане.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІV-ти състав от 15.06.2009 г. по гр. д. № 1692/2008 г. по к. жалба от Б. С. в Апелативна прокуратура-София, като представител на П. на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: