О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
гр.София, 17.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №234 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК, във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. М. от гр. С., против решението от 27.05.2008г., постановено по гр.д. №816/2007г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която след като частично е отменено решението от 16.07.2007г. по гр.д. №1088/2006г. на Старозагорски районен съд е уважен предявения от А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпили са и самостоятелни касационни жалби от „Б”Е. , гр. С. и от „А”Е. , гр. С., против въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските и е постановено ново, с което са осъдени да заплатят разноски на ищците за първата и за въззивната инстанции, както и в частта, с която не са им присъдени направените по делото разноски в първата инстанция в пълен размер.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбите А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б. не вземат становище.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу въззивно решение в частта за разноските, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б. против М. И. М., „А”Е. и „Б”Е. искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, чл.26 във връзка с чл.40 от ЗЗД и искане по чл.431, ал.2 от ГПК; предявения срещу „Б”Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС; отхвърлен е предявения срещу М. И. М. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД; осъдени са ищците да заплатят на „А”Е. сумата 500лв. – разноски по делото и на „Б”Е. сумата 2050лв. – разноски по делото.
С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта по иска срещу М. М. с правно основание чл.59 от ЗЗД и в частта за разноските и вместо него е постановено ново, с което са уважени евентуалните искове на А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б. срещу М. И. М. по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; осъдени са А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б. да заплатят на „А”Е. сумата 250лв. – разноски и на „Б”Е. сумата 1025лв. разноски; осъдени са М. И. М., „А”Е. и „Б”Е. да заплатят на ищците сумата 2194лв. – разноски по делото в двете инстанции. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалите части.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят М. М. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за допустимостта на въззивната жалба на ищците П е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК/отм./. Позовава се на определение от 12.07.2004г. по гр.д. №131/2004г. на петчленен състав в на ВКС, с което е прието, че при наличие на предпоставките на чл.51, ал.1 от ГПК/отм./ по отношение на страната е следвало да бъдат приложени последиците на чл.51, ал.2 от ГПК/отм./, като призовката се приложи към делото и се смята връчена. Не може да бъде направен обоснован извод, че въззивното решение е постановено в противоречие с посоченото определение, тъй като в разглеждания случай жалбоподателите са имали упълномощен да ги представлява адвокат по делото. При това положение връчването на съобщението за решението чрез пълномощника на П. по делото, е в съответствие с установената практика на ВК, изразена в определение № 289 от 17.04.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2002 г., V г. о., ГК, че съгласно чл. 46, ал. 1 от ГПК/отм./ съдът следва да уведоми и процесуалния представител на страната, а не – да прилага чл. 51, ал. 2 от ГПК, още повече когато, какъвто е и настоящият случай, този процесуалния представител-адвокат, е представлявал надлежно страната пред първата инстанция. В изложението на М. М. се излагат и доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, които са относими към основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, а не са относими към приложеното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по касационната жалба на М. М.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите „А”Е. и „Б”Е. , за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържат, че въпросът дали ответникът при отхвърлени срещу него искове носи отговорност за разноски, е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на чл.64 от ГПК. Въззивното решение, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която на ответниците „А”Е. и „Б”Е. , са присъдени разноски и вместо него са осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото, макар исковете срещу тях да са били отхвърлени с първоинстанционното решение и то е потвърдено в тази част от въззивния съд, е в противоречие с установената практика на ВКС, че отговорността на ответниците за разноски може да бъде ангажирана само ако исковете бъдат изцяло или частично уважени – чл.64, ал.1 от ГПК/отм./. С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбите на „А”Е. и „Б”ЕООД. Въззивният съд неправилно е приел, че решението му в частта за разноските, извършени от тези ответници в първата инстанция, е съобразено с изхода на спора.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция – потвърденото първоинстанционно решение в отхвърлителните части по отношение на исковете, предявени срещу тези двама ответници, неправилно с въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са им присъдени разноски за първата инстанция и вместо това са осъдени да заплатят разноски на ищците. В първата инстанция тези ответници са представил доказателства, че са извършили присъдените им разноски: Акраб”Е. е представил доказателства за извършени разноски в размер на 500лв.-за адвокатски хонорар, а „Б”Е. – за възнаграждение на вещи лица – 50лв. и 2000лв. – за адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските по отношение на тези двама ответници и вместо него са им присъдени извършените в първата инстанция разноски наполовина. Следва въззивното решение да бъде отменено и в частта, с която тези ответници са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.05.2008г., постановено по гр.д. №816/2007г. на Старозагорски окръжен съд, по касационна жалба на М. И. М..
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.05.2008г., постановено по гр.д. №816/2007г. на Старозагорски окръжен съд в частта за разноските, по частни касационни жалби на „Б”Е. и от „А”ЕООД.
ОТМЕНЯ решението от 27.05.2008г., постановено по гр.д. №816/2007г. на Старозагорски окръжен съд в частите, представляващи определения, с които е отменено решението от 16.07.2007г. по гр.д. №1088/2006г. на Старозагорски районен съд в частта за разноските и вместо него на „Б”Е. и на „А”Е. са присъдени разноски в размер съответно на 1025лв. и 250лв., както и в частта, с която „Б”Е. и „А”Е. са осъдени да заплатят на А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б. сумата 2194лв. – разноски по делото в двете инстанции и вместо него постановява:
ОСЪЖДА А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б., всички от гр. С., да заплатят на „А”Е. , гр. С. сумата 500лв./петстотин лева/ – разноски по делото в първата инстанция.
ОСЪЖДА А. И. П., Ц. И. П., Ю. Д. Б. и Д. Д. Б., всички от гр. С., да заплатят на „Б”Е. сумата 2050лв./две хиляди и петдесет лева/ – разноски по делото в първата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: