Р Е Ш Е Н И Е
№ 750
София, 12.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 459/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр.§ 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. В. З., В. Г. И., К. Г. К. и Д. Г. И. чрез адвокат А против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-18/11.04.2007 г. по гр. д. № 81/2005 г.
С обжалваното решение е обезсилено решение на Районен съд-Н. № 83/23.08.2000 г. по гр. д. № 254/1998 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците-касатори против О. Н. искове и е прекратено производството по делото по отношение на О. Н. , отменено е решението в останалата част и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от ищците-касатори против Т. Н. Т. и З. Г. Т., С. С. К. и Х. В. К., Д. Р. К. и Г. М. К., М. П. М., Л. Ф. В. и П. Х. В. , К. Н. К. и М. М. К., И. Т. А. и Н. Г. К. , Г. Б. В. и И. А. В., А. Т. Т. , Д. Г. П. и П. И. Т., Д. Х. Ц., Е. Х. Л. и Н. Ф. Г. , Т. М. В. и Щ. Т. В., Ж. Н. Н. и Ц. П. Н. , Х. Г. Г., Е. И. Г. и И. Х. Г. обективно съединени искове за установяване право на собственост и предаване владението на земеделска земя-индивидуализирани с диспозитива на решението парцели, намиращи се в местността „И”, землище на с. С., О. Н. .
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
За ответниците по касация жалбата е оспорена с доводи, изложени в писмено възражение от адвокат Д за Г. Б. В., М. П. М., Х. Г. Г. и И. Х. Г. и от адвокат П за Г. М. К., Д. Р. К., И. Т. А., Л. Ф. В., С. С. К., Х. В. К. и Ж. Н. Н.. Поддържа се, че въззивното решение е правилно и следва да се оставив сила.
Останалите ответници по касация не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С решението на състав на ІV г. о. на Върховния касационен съд при първото касационно производство е обезсилено предходното въззивно решение, поради произнасяне по нередовна искова молба и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С оглед констатираното от ВКС произнасяне от двете предходни инстанции при недопустимо съединяване на жалба срещу отказ на П. комисия-Н. с решение № 10-В/28.03.1996 г. да признае правото на възстановяване на ищците собствеността на нива от 5.960 дка в м. „Ю”, землище на с. С., която се разглежда в административно съдебно производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ с искове за собственост и допълнително предявени срещу ответниците-физически лица, включени в процеса по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК субективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ползувателите не са придобили право на собственост върху обособени върху нивата на ищците парцели, поради неосъществен фактически състав на двете хипотези на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ въззивният съд е разделил производството по делото.
От една страна е проведено производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, по което с влязло в сила решение на РС-Н. № 41/18.05.2006 г. по адм. д. № 524/2005 г. е отменен отказа на П. комисия-Н. , постанвовен с решение № 10-В/28.03.1996 г. да признае на ищците, като наследници на И. Д. З. , правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху спорната нива от 5.96 дка в м. „Ю”, землище с. С., от която О. Н. е раздала на ответниците-физически лица за ползване процесните парцели.
От друга страна, с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявените срещу ответниците-физически лица искове.
Исковете са квалифицирани като ревандикационни с правно основание чл. 108 ЗС. Съдът е посочил, че срещу ответниците-физически лица всъщност са предявени отрицателни установителни искове за собственост, но тъй като предмет на спора между страните са ревандикационни искове за собственост на процесните парцели в установителната си част те съдържат отрицателните установителни искове, като елемент от фактическия състав на исковете с правно основание чл. 108 ЗС.
Касационната жалба е частично основателна.
След връщането на делото от касационната инстанция въззивният съд три пъти е оставял без движение исковата молба за уточняване обстоятелствена част и петитум на исковите молби срещу ответниците-физически лица. Процесуалният представител на ищците три пъти е уточнявал исковата молба с петитум съдът да признае за установено че съответните групи ответници не са собственици на конкретно индивидуализирани парцели с искане за предаване на владението и обявяване за нищожни придобивните им основание в противоречие с § 4б, ал. 1, предл. посл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и Р. № 8/19.06.1995 г. на КС. В този смисъл са представените 13 бр. искови молби с уточнени конкретни фактически обстоятелства и петитум.
С решението на Върховния касационен съд при първото касационно разглеждане на делото са дадени указания относно правната квалификация на предявените срещу физическите лица-ответници-ползуватели, придобили собственост върху части от спорната нива при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ искове в смисъл, че срещу тях са предявени отрицателни установителни искове, правният интерес на ищците от воденето на които е обусловен от отказа на поземлената комисия да възстанови претендираната от тях земеделска земя, поради наличието на ползуватели.
В резултат на неизпълнените от въззивната инстанция указания на Върховния касационен съд въззивният съд е квалифицирал исковете по чл. 108 ЗС без да съобрази, че съдържащия се във фактическия съставна иска по чл. 108 ЗС положителен установителен иск е принципно различен от отрицателния установителен иск преди всичко с оглед разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса.
При това положение в случая е налице хипотеза на произнасяне по непредявен иск, както от въззивния, така и от първоинстанционния съд, поради което и съгласно чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК вр. чл. 218ж, ал. 2 ГПК решенията на двете инстанции подлежат на обезсилване.
Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което производството следва да се раздели и да се образуват отделни дела срещу отделните групи физически лица ответници-ползуватели по предявените срещу тях отрицателни установителни искове за собственост на индивидуализирани с 13 бр. искови молби парцели съобразно указанията на Върховния касационен съд при първото касационно разглеждане на делото.
Неоснователна е касационната жалба срещу въззивното решение в обезсилената част на първоинстанционното решение и прекратяването на производството по делото против Община Н. В тази част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Съобразени са от съда указанията на Върховния касационен съд при първото касационно разглеждане на делото.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Бургаски окръжен съд, граждански състав № ІІ-18/11.04.2007 г., постановено по гр. д. № 81/2005 г. и решение № 83/23.08.2000 г., постановено по гр. д. № 254/1998 г. на Районен съд-Н. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. В. З. , Д. Г. И., В. Г. И. и К. Г. К. против Т. Н. Т. и З. Г. Т., С. С. К. и Х. В. К., Д. Р. К. и Г. М. К., М. П. М., Л. Ф. В. и П. Х. В. , К. Н. К. и М. М. К., И. Т. А. и Н. Г. К. , Г. Б. В. и И. А. В., А. Т. Т. , Д. Г. П. и П. И. Т., Д. Х. Ц., Е. Х. Л. и Н. Ф. Г. , Т. М. В. и Щ. Т. В., Ж. Н. Н. и Ц. П. Н., Х. Г. Г., Е. И. Г. и И. Х. Г. обективно и субективно съединени искове за установяване правото на собственост и предаване владението на земеделска земя, подробно описана в решението и в тази част ВРЪЩА делото на Районен съд-Н. за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение на Районен съд-Н. № 83/23.08.2000 г. по гр. д. № 254/1998 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. В. З. , Д. Г. И., В. Г. И. и К. Г. К. против О. Н. искове за предаване владението на земеделска земя в местността „Ю”, землище на с. С. за обявяване за нищожни продажбите на ползувателите по констативните нотариални актове, описани в решението; за прогласяване нищожността на решение № 10-В/28.03.1996 г. на ОбПК-Н. в частта, с която се отказва на ищците възстановяване правото на собственост върху нива с площ 5.960 дка в м.”Ю”, землище на с. С., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на описаните в решението имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: