О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 965
гр.София, 24.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №697 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. П. против решението от 10.01.2009г., постановено по гр.д. №1064/2008г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след като е отменено решението от 28.11.2006г. по гр.д. №644/2005г. на Пловдивски окръжен съд, са уважени предявените от Л. П. И. срещу О. П. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация и чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация.
Ответникът по жалбата Л. П. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховна касационна прокуратура – страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявения от Л. П. И. срещу О. П. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, за заплащане на сумата 10500лв. – обезщетение за неимуществени вреди за периода 30.01.2001г.-09.03.2005г., произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл.5 от Закона за защита от дискриминация, ведно със законната лихва, както и иска с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че ответната община не е изпълнила задълженията си, вменени от ЗЗРСИИ да осигури достъпна битова и архитектурна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че са налице предпоставките на посочената разпоредба за допускане на касационно обжалване. Посоченото не може да се приема за формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. От съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и касационната жалба правен въпрос не се извлича материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл.5 от Закона за защита от дискриминация, чл.27,т.1 и т.3 и чл.28, ал.1, т.1 от ЗЗРСИИ/отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има практика на ВКС, видно и от приложените към отговора на ответника по жалбата решения на ВКС по искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация и чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 10.01.2009г., постановено по гр.д. №1064/2008г. на Апелативен съд – Пловдив, по касационна жалба на О. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: