О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
гр.София, 21.07. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №665 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Г. М. от гр. В., против решението от 19.07.2008г., постановено по гр.д. №266/2008г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 13.04.2006г. по гр.д. №217/2006г. на Видински районен съд, в частта, с което са отхвърлени предявените от В. Г. М. срещу „В”АД, гр. В., искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „В”АД не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от В. Г. М. срещу „В”АД искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.06.2001г.-21.08.2001г. и чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето до прекратяване на трудовото му правоотношение на 21.08.2001г.
Въззивният съд е приел, че исковете са погасени по давност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът за спирането на погасителната давност е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №39 от 11.03.2004г. по гр.д. №497/2003г. на ВКС, ТК и е решаван противоречиво от съдилищата – прилага решение от 09.07.2002г. по гр.д. №334/2002г. на Великотърновски апелативен съд. С посочените решения е решен различен от релевирания от жалбоподателя правен въпрос. Не е разрешен въпроса за погасителната давност, а въпроса кои вземания срещу длъжника по несъстоятелността за погасяват с прекратяване производството по несъстоятелността поради утвърден оздравителен план.
Доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с разпоредбата на чл.12, ал.2 от ГПК/отм./ се навеждат от жалбоподателя едва в касационната жалба и поради това този въпрос не е бил решен от въззивния съд. Поради това, че се релевира въпрос, който не е решен в атакуваното решение, доводите на жалбоподателя са относими към касационното основание за недопустимост на въззивното решение по чл.281 от ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. По него ВКС ще се произнесе, ако бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като разрешеният с въззивното решение въпрос за режима, на който се подчиняват давностните срокове по трудови спорове, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормите на чл. 358 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението на която има установена практика на ВКС, че доколкото друго изрично не е предвидено в КТ, давностните срокове по трудови спорове се подчиняват на общия режим на давността, който се прилага субсидиарно по неуредените въпроси, включително относно основанията и действието на спирането и прекъсването на давността /чл.115 и 116 от ЗЗД/.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.07.2008г., постановено по гр.д. №266/2008г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на В. Г. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: