О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 883
София, 30.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2326/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.231, ал.1,б. „а”, „г” и „е” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.12 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по молба за отмяна на влязлото в сила решение №22/ 09.01.2008 год., постановено по гр. д. №1390/2007 год. на Окръжен съд гр. Б., предявена на осн. чл. 231,ал.1, б. „а”, „г” и „е” ГПК/ отм./ от В. Д. С. от гр. Б..
Ответникът по молбата „ И. ” О. – в ликвидация , гр. Б., представлявано от адвокат О като особен представител, оспорва молбата.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Съображенията за това са следните :
По дефиниция производството за отмяна по чл. 231 ГПК / отм./ е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, на изчерпателно посочените в закона основания. Правната доктрина, така и съдебната практика в т.ч. и задължителната такава / ППВС №2/1977 год. т.2/ приемат, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и разрешават конкретен материалноправен спор. Такива актове са решенията на съдилищата , някои определения, които имат за предмет разрешаването на материалноправни въпроси, както и определенията за прекратяване на делото, с които се преклудира възможността за предявяване на същия иск / чл. 119,ал.2 ГПК / отм./. С оглед на казаното , не може да бъде отречена възможността да се иска отмяна на съдебен акт , постановен в производството по чл. 332, и сл. ГПК. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действия на съдебния изпълнител или да го задължи валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Съгл. чл. 344,ал.4 ГПК/ отм./ това производство приключва с решение, което е необжалваемо. С това решение съдът по принцип разрешава процесуален, а не материално правен спор. Когато обаче , разрешавайки процесуалния спор, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право следва да се приеме, че постановения от него акт , придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материално правен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 231 ГПК.
Настоящият случай обаче не е такъв.
С решението на Благоевградския окръжен съд, чиято отмяна се търси, съдът се е произнесъл по жалба на „И” О. , гр. Б. в ликвидация/ подадена на осн. чл. 332 ГПК / отм./ срещу постановения с протокол от 16.11.2007 год. по изпълнително дело №147/2007 год. по описа на ЧСИ Ал. Ц. отказ да прекрати изпълнителното производство поради това, че според дружеството – длъжник сумата за събирането на която е образувано изпълнителното дело, е изплатена. Следователно предмет на обжалваното постановление като действие на съдебния изпълнител е разрешаването на един процесуалноправен въпрос, а именно дали са налице предпоставките по чл. 330,ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ за прекратяване на изпълнителното производство. Поради това решението на Благоевградския окръжен съд не представлява акт, с който е разрешен материалноправен спор, което обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 231 ГПК /отм./. С оглед на това, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.
На осн. чл.9,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство от адвокат О, назначена като особен представител на ответника по молбата „ И. ” О. , / в ликвидация/ , гр. Б., съдът определя възнаграждение в размер на 150 лв., които следва да бъдат заплатени от бюджета на съда.
Съобразно изхода на делото , молителят В. Д. С. следва да бъде осъден за заплати по сметката на ВКС възнаграждението на назначения особен представител.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на В. Д. С. от гр. Б. за отмяна на влязло в сила решение №22/09.01.2008 год. , постановено по гр.д. №1390/2007 год., на Окръжен съд гр. Б..
ОСЪЖДА В. Д. С. от гр. Б. да заплати по сметката на ВКС сума в размер на 150 лв. , представляваща възнаграждение за назначения по делото особен представител адв. О.
Да се изплати на адв. О от бюджета на ВКС възнаграждение в размер на 150 лв. за процесуално представителство по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :