О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1271
София, 20.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1564/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Е” О. , гр. П. чрез адвокат Ж против въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 391/15.07.2009 г. по гр. д. № 551/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение на Пещерски районен съд № 126/7.05.2009 г. по гр. д. № 471/2008 г., с което са уважени предявените от И. Ц. Т. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за първа и въззивна инстанции 600 лв. адвокатски хонорар, 143.72 лв. държавна такса и 30 лв. разноски за вещо лице.
С жалбата са обосновани оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение на основания за допустимост на касационното основание с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че по въпроса с материалноправен характер: кой е правнорелевантният момент за действието на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, видно от определение № 280/26.03.2009 г. по гр. д. № 194/2009 г., ІV г. о.; Р. № 107/16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 1020/20.09.1993 г. по гр. д. № 2145/1992 г., ВС, ІV г. о., копия от които са приложени.
За ответника по касация И. Ц. Т. е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат К.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
В съгласие с постоянната практика на Върховния касационен съд е решаващият правен извод на въззивния съд, че в конкретния случай ищецът се е ползвал със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и уволнението е незаконно, поради неизпълнение от страна на работодателя на изискванията на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ. Към датата на постановяване на заповедта за уволнение работодателят е знаел, че по време на работа и при изпълнение на служебните си задължения работникът е пострадал при трудова злополука, че разрешеният му максимален срок на временна нетрудоспособност по повод полученото при злополуката увреждане от 6 месеца е изтекъл и че пред ТЕЛК е открита процедура за инвалидизирането му, която е приключила след уволнението и инвалидизирането е било постановено със задна дата /датата, на която е приключил периода на временна нетрудоспособност/.
Съдебните актове на които касаторът се е позовал с изложението относно допустимостта на касационното обжалване не обосновават различен извод, тъй като не са постановени по идентични с настоящия случаи.
Въпросът, поставен с изложението – съставомерно ли е в конкретния случай нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2КТ не е решаващ за изхода на спора между страните предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 480.00 лв. разноски по делото-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие серия АБ, № 004362/13.08.2009 г.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд, ГК, І-ви въззивен състав № 391/15.07.2009 г., постановено по гр. д. № 551/2009 г. по касационна жалба от „Е” О. , със седалище и адрес: гр. П., ул. „Б” № 6, ет. 1 чрез адвокат Ж.
ОСЪЖДА „Е” О. , гр. П., ул. „Б” № 6, ет. 1, представлявано от Д. В. Т. ЕГН ********** да заплати на И. Ц. Т. ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „Пловдивска” № 62 сумата 480.00 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: