О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр.София, 10.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №193 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ф. Й. от гр. Д., срещу определението от 20.11.2009г. по в.ч.гр.д. №684/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.08.2009г. по гр.д. №1502/2009г. на Дупнишки районен съд за допускане на обезпечение по чл.389 от ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърди определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение на предявения от С. Л. Н. срещу Д. Ф. Й. иск, предмет на делото, чрез спиране на изпълнението по изп.д. №20067440400033/2006г. на ЧСИ с рег. №744.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. по т.д. №1/2010г. ОСГТК ВКС. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава.
По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Ф. Й. от гр. Д., срещу определението от 20.11.2009г. по в.ч.гр.д. №684/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.08.2009г. по гр.д. №1502/2009г. на Дупнишки районен съд за допускане на обезпечение по чл.389 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА касационното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: