О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1137/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. М. Ц. от с. Г., община Р., Й. М. Й. от гр. Р. и от К. Т. Д. от с. Г., община Р., чрез адвокат Ж против въззивно решение на Разградски окръжен съд № 38/27.04.2009 г. по гр. д. № 64/2009 г., с което е отхвърлен предявения от касаторите против М. Й. М. иск за обявяване на нищожност на сключен между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 1* т. І, рег. № 7* д. № 76/1.02.2007 г. на нотариус Б. К. с район на действие РС-Разград, поради накърняване на добрите нрави.
С жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение на основания за допустимост на касационното обжалване. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Като съществен за решаване на спора по делото е посочен въпросът за уговаряне на покупко-продажната цена в противоречие с нормата на чл. 9 ЗЗД и при нарушение на нормата на чл. 26 ЗЗД, а начинът на произнасяне се определя, че е в противоречие със съдебна практика по същия въпрос. Позовава се на решение № 1444/4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г., ВКС, V г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., ВКС, ІІ г. о., както и на произнасянето на състав на Търговска колегия на ВКС по гр. д. № 1885/2003 г. Счита и че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос е свързан с оплакването, че съдът се е произнесъл служебно извън пределите на въззивната жалба, която не съдържа задължителното съгласно чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК съдържание П. се на определения на ТК на ВКС. Прилага копия от съдебни решения на ВКС.
За ответника по касация М. Й. М. от с. Г., община Р. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор от адвокати Р. В. и Е. Н.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд обосновано е отхвърлил иска за обявяване за нищожен сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави чрез нееквивалентност на престациите при неизпълнена от ищците-касатори доказателствена тежест да установят по делото, че към момента на сключване на договора волята на страните по договора-близки роднини е била опорочена.
Относно посоченият с изложението въпрос за уговаряне на прокупко-продажна цена в противоречие с нормата на чл. 9 ЗЗД касаторите не са установили основанието за допустимост на обжалването, на което са се позовали-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложеното към изложението решение № 1444/4.11.1999 г. по гр. д. № 753/99 г., ВКС, V г. о. не е в цялост, представен е само абзац. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., ВКС, ІІ г. о. касае уговаряне на възнаградителна лихва или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения над размера на законната лихва и не е относимо към конкретния случай. Въпроси относно валидността на съглашение за заплащане на неустойка са предмет и на решение № 561/6.10.2004 г. по гр. д. № 1885/2003 г., ВКС, ТК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само е маркирано, но липсва обосноваване на изискванията на закона, за да се приеме, че то е налице.
Що се отнася до съществения според касаторите процесуалноправен въпрос относно пределите на произнасяне от въззивната инстанция изложените аргументи приповтарят оплакването в жалбата за недопустимост на решението-касационно основание за отмяна извън основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, които Върховният касационен съд преценява в производството по чл. 288 ГПК.
Независимо от това към датата на подаване на въззивната жалба /5.02.2009 г./ е в действие ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ и според уредбата на който въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, която /за разлика от касационната инстанция/ не е ограничена от наведените с въззивната жалба доводи.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Разград № 38/27.04.2009 г., постановено по гр. д. № 64/2009 г. по касационна жалба от П. М. Ц., Й. М. Й. и К. Т. Д., чрез адвокат Ж от АК-Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: