Определение №591 от по гр. дело №3622/3622 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 591
 
                                             гр.София, 09.06.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3622 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. Д. , действаща като ЕТ”Н”, гр. П., против решението от 20.06.2008г., постановено по гр.д. №758/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 22.01.2008г. по гр.д. №1817/2006г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявените от М. И. Л. от гр. С. срещу В. Н. Д. , действаща като ЕТ”Н” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. И. Л. не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
Релевираният от касатора въпрос е за съдържанието на понятието „предприятие” като легално дефинирано понятие на КТ с оглед съдържанието на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.1 от КТ – закриване на предприятието, при преценка за съотношението между правните норми на КТ и чл.60а от ТЗ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че този въпрос е значение за точното прилагане на закона – чл.328, ал.1, т.1 от КТ.
Релевираният от касатора въпрос не е съществен за изхода на спора за законността на уволнението на основание чл.328, ал.1 т.1 от КТ при смяна на собственика на предприятието, тъй като в този случай на промяна на работодателя, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява – чл.123, ал.1, т.6 от КТ. В този смисъл са и решаващите мотиви на въззивното решение, които са в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.06.2008г., постановено по гр.д. №758/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на В. Н. Д. , действаща като ЕТ”Н”.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top