Определение №600 от по гр. дело №1532/1532 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 600
 
                                             гр.София, 10.06.2010 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1532 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. В. от гр. С., против решението от 28.04.2009г., постановено по гр.д. №1403/2008г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено в обжалваната част решението от 10.03.2006г. по гр.д. №4274/2004г. на Софийски районен съд, е пререшен спора по чл.107 от СК/отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Ф. М. В./Хранова/ не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено, че ползването на семейното жилище след развода се предоставя на Ф. В. , като осъжда А. В. да го освободи.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с ППВС №12/1971г. по въпросите за понятието „семейно жилище”: неговия обхват, моментът, към който се преценява кое е семейното жилище, правата на третите лица, правото на собственика на ползване на семейното жилище, когато няма ненавършили пълнолетие деца.
Въззивният съд е приел, че страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност тристаен апартамент в гр. С., в който две от стаите се ползват от навършилите пълнолетие деца на страните, чиито права следва да бъдат зачетени, поради което за разпределяне между съпрузите остава третата стая – дневната при общо ползване на сервизните помещения. Приел е, че отношенията между страните са нетърпими /предвид упражняваното системно физическо насилие на мъжа над жената/, което изключва разпределяне на жилището за съвместно ползване. Ползването на семейното жилище е предоставено на жената, с оглед на обстоятелството, че с влязлото в сила решение е признато, че виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е мъжът, както и с оглед данните по делото, че същият се е устроил да живее при майка си, докато жената няма друго жилище.
Понятието „семейно жилище”, с което си служи чл.107 от СК от 1985г./отм./ е изяснено с ППВС №12/1971г., което намира приложение и при действието на СК от 1985г. По основен смисъл „семейното жилище” е жилището, обитавано от семейството до прекратяване на брака или до фактическата раздяла на съпрузите. С въззивното решение не е дадено друго разрешение относно момента, към който се преценява кое се семейното жилище. В обхвата на семейното жилище, съгласно разясненията, дадени също в т.І, т.1 от ППВС №12/1971г., се включват жилищните и сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство – съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството, а съгласно т.ІІ, т.12 пълнолетните деца и другите пълнолетни членове от семейството имат самостоятелни права, които следва да се зачитат при разпределяне на жилищната площ. В разглеждания случай волята на въззивния съд е била да уточни помещението /дневната на тристайното жилище/ след отчитане правата на пълнолетните деца на страните. Това уточнение не променя крайния извод на съда, че ползването на семейното жилище се предоставя на жената.точнението на помещението от жилището след отчитане правата на пълнолетните деца не се е отразило и на изводите на съда защо е невъзможно да се разпредели жилището, а именно поради установените нетърпимите отношения между съпрузите, които изключват съвместното ползване на семейното жилище. Предоставянето на ползването на семейното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност на единия от съпрузите, е мотивирано с нетърпимите отношения между съпрузите, а не с правата на пълнолетните деца, поради което неоснователни са доводите на касатора за решаване и на този въпрос в противоречие с ППВС №12/1971г.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.04.2009г., постановено по гр.д. №1403/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на А. С. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top