О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр.София, 11.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4233 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТПК”С”, гр. М., против решението от 14.03.2008г., постановено по в.гр.д. №163/2007г. на Окръжен съд-Монтана, в обжалваната част, с която е оставено в сила решението от 29.01.2007г. по гр.д. №289/2006г. на Районен съд-Монтана, с което ТПК”С” не е допусната до участие в делбата на застроен недвижим имот в гр. М. и същата е допусната между Д. Г. Д., Л. Г. Л., В. Г. Д. , Т. С. Д., В. С. Д. и Държавата.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Д. Г. Д., Л. Г. Л., В. Г. Д. , Т. С. Д., В. С. Д. и Държавата, между които е допуснато да се извърши делбата на имота, не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на недвижим имот в гр. М. между Д. Г. Д., Л. Г. Л., В. Г. Д. , Т. С. Д., В. С. Д. и Държавата и не е допуснал до участие в делбата ТПК”С”. Приел е за установени предпоставките за реституция по реда на ЗВСОНИ и за неоснователни доводите на ТПК”С”, че преди влизане в сила на реституционния закон кооперацията е придобила собствеността върху имота, както и че същият реално не съществува във вида му преди национализацията, с оглед на събарянето на старите и построяването на нови сгради след национализацията. По отношение на построени сгради след национализацията сгради искът за делба е отхвърлен поради липса на съсобственост с влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивният съд не е съобразил представените от жалбоподателя доказателства, че е придобил собствеността върху имота преди 1991г., което е пречка за реституцията му, съгласно константната практика на ВКС, изразена в съдебни решения, на които се позовава. Поддържа също, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля П председател на кооперацията, ангажирани от жалбоподателя за установяване на твърденията му, че имотът не съществува реално във вида преди национализацията, което е пречка за реституцията, съгласно константата практика на ВКС, изразена в съдебни решения, на които се позовава. Поддържа също, че неправилно въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е придобил собствеността върху терена и че старите сгради са били съборени и всички сгради в терена са построени от него, поради което е единствен собственик на застроения имот, а като не е приел това съдът е постановил решението си в нарушение на чл.2, ал.3 от ЗОС и на установената практика на ВКС, изразена в посочените от жалбоподателя решения.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
Позоваването на практиката на Върховния касационен съд също не може да се приеме за относима към обосновката на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не се сочи, за да е видно, че проблемите, по които се отнася, са разрешени в противоречие с нея от въззивния съд. Съдебната практика се сочи в случая, за да се аргументират допуснати нарушения на съществени съдопроизводствените правила, които са съществени. Т.е. позоваването на съдебната практика в случая е относима към оплакванията за неправилност на въззивното решение, а не към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, на което касаторът се позовава.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.2008г., постановено по в.гр.д. №163/2007г. на Окръжен съд-Монтана, по касационна жалба от ТПК”С”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: