О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 04.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3030/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Г. П. ЕГН ********** от гр. С., Пловдивска област, ул. „Й” № 7 чрез а. С против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ състав № 197/31.01.2008 г., постановено по гр. д. № 2386/2007 г.
С въззивното решение е отменено решение на Районен съд Карлово № 52а/17.07.2007 г. по гр. д. № 288/2006 г. в частта, с която ползването на семейното жилище след развода е предоставено на съпругата М. Г. П. и е постановено друго решение, с което ползването на семейното жилище /втори етаж от къща в дворно място от 403 кв.м.-имот пл. № 1* за който е отреден парцел **** V, кв. 62 по плана на гр. С. е предоставено на съпруга А. Т. П..
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Касаторът посочва като съществен материалноправен въпрос на кого от двамата съпрузи след развода следва да се предостави ползването на семейното жилище, при положение, че върху същото има запазено право на ползване в полза на трето лице, както и коя от хипотезите на чл. 107, ал. 1 СК или чл. 107, ал. 2 СК следва да се приложи в конкретния случай. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл. 107, ал. 1, 2 и 4 СК и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на п. І и ІІ на ППлВС № 12/28.11.1971 г. и решение № 1224/24.11.1993 г. по гр. д. № 566/1993 г. на ВС, ІІ г. о.
Ответникът по касация А. Т. П. ЕГН ********** е оспорил касационната жалба, като неоснователна по съществото на спора по съображения, изложени с писмен отговор от а. Б. По допускането на касационното обжалване не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
По иска за предоставяне ползването на семейното жилище след развода на страните, като е взел предвид, че семейното жилище на страните /втори етаж от къща с ? ид. ч. от дворното място/ е придобито от съпруга по дарение от неговия баща, както и че дарителят е запазил за себе си и за съпругата си пожизнено правото на ползване върху целия имот, както и взаимната вина на двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, въззивният съд е приел, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 107, ал. 2 СК, а и предоставянето на ползването на семейното жилище на съпруга-несобственик би довело до конкуренция на еднородни права.
Върховният касационен съд приема, че не са налице условия за допускане до разглеждане на касационната жалба на основанията, посочени от касатора с представеното по делото изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираният от касатора въпрос, чието разрешение в обжалваното решение счита, че налага разглеждане на касационната жалба, не съставлява съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като произнасянето относно предоставянето на семейното жилище за ползване след развода е предмет на небрачния иск с правно основание чл. 107 СК. По този въпрос съдът задължително се произнася с решението, с което се произнася по брачния иск за развод съгласно разпоредбите на чл. 107 СК. Конкретното разрешение относно ползването на семейното жилище се решава съобразно фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай.
Не е налице и втората предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Касаторът се е позовал на съдебно решение № 1224/24.11.1993 г. по гр. д. № 566/93 г., ВС, ІІ г. о., с което е прието, че няма пречка семейното жилище да бъде предоставено за ползване от виновния за развода съпруг, когато невиновният притежава друго свое жилище, достатъчно да задоволи жилищните му нужди. Това решение не е относимо към конкретния случай, тъй като касае различна фактическа обстановка.
Позоваването на п. І и ІІ на ППлВС № 12/28.11.1971 г. е общо и не е ясно в противоречие с коя хипотеза от постановлението на Пленума на Върховния съд се е произнесъл с обжалваното решение въззивният съд.
Ето защо касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационна жалба от М. Г. П. ЕГН ********** от гр. С., Пловдивска област, ул. „Й” № 7 против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІІІ гр. с. №..01.2008 г. по гр. д. № 2386/2007 г. в частта относно ползването на семейното жилище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: