Определение №268 от по гр. дело №3458/3458 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 268
 
                                             гр.София, 11.03.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3458 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Х. Д. от гр. Г., против решението от 02.06.2008г., постановено по гр.д. №100/2008г. на Габровски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.02.2008г. по гр.д. №1173/2007г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. Х. Д. против Т. Х. С. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. Х. С. взема становище по основателността на жалбата, изложено в писмен отговор.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Д. Х. Д. против Т. Х. С. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, сключен на 31.12.1993г. между Д. Х. Д., Т. Х. С. и И. Г. Х. , починала през 2007г. и оставила за наследници страните по делото, за доброволна делба на недвижим имот в гр. Г..
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като получените в реални дялове жилища са били обособени в самостоятелни жилища преди 1963г., а за такива заварени обособени жилища макар и несъобразени с новите правила и норми не допуска отклонение от нормите и не е необходимо за извършването на делбата да се изработва и да се одобрява нов проект по реда на чл.62, ал.2 от ЗТСУ/отм./, а тя следва да се извърши при приетата наличност на две обособени от по-рано жилища. Приети са недоказани доводите на ищеца, че жилището, поставено в дял на ответницата, е преустроено след 1963г.
Релевираният от касатора материалноправен въпрос е за наличието на две обособени жилища в резултат на преустройство след 1963г., в който случай делбата следва да бъде извършена по реда на чл.62, ал.2 от ЗТСУ/отм./ и обособените жилище да отговарят на действащите по време на извършването й строителни правила и норми. Позавал се е на съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд в подкрепа на правните си изводи с оглед на приетите за установени факти – обособяването на самостоятелни жилища преди 1963г. Касаторът се позовава на същата съдебна практика, за да обоснове противоречието на решението с нея, ако биха били приети за основателни фактическите му твърдения за обособяването на жилищата след 1963г.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.становяването дали обособяването на етажите в самостоятелни жилища е станало преди 1963г. или в резултат на преустройство, извършено след 1963г., се явява въпрос на доказване на конкретни факти, който въпрос не е относим към предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.06.2008г., постановено по гр.д. №100/2008г. на Габровски окръжен съд, по касационна жалба от Д. Х. Д..
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top