О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1973/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. С. М. чрез пълномощник адвокат М. К. против въззивно решение на СГС, ІІ-б г. о. от 10.02.2009 г. по гр. д. № 1377/08 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СРС, 31 с-в от 21.02.2008 г. по гр. д. № 4139/2007 г., с което са отхвърлени исковете на Л. С. М. против М. С. М. и „П” АД, София за солидарното им осъждане да му заплатят сумата 950 лв. обезщетение за неимуществени вреди, /разлика между пълния размер на иска 1250 лв. и присъдената от въззивния съд сума в размер на 300 лв./, както и 750 лв.обезщетение за имуществени вреди със законна лихва от 26.02.2007 г.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК с твърдението, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния съд и съдилищата по основни въпроси като събиране на доказателства и преценяване на доказателствена тежест, разграничаване приложното поле на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, непризнаване на солидарната отговорност и т. нат. чрез пренебрегване на ППлВС № 7/59 г., № 17/63 г., № 4/61 г.,№ 4/68 г., № 5/69 г., № 4/75 г. и № 2/81 г., ТР № 73/85 г. По т. 3 се поддържа, че има съществени празноти и остарели моменти в съдебната практика в отношенията между банките и гражданите. Представени са копия от цитираните актове.
За ответника по касация „П” АД, София чрез юрисконсулт С. М. е подадено писмено възражение. Счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 лв., както и поискано, но неприсъдено от въззивната инстанция възнаграждение за юрисконсулт.
За ответника по касация М. С. М. ЕГН **********, гр. Б. чрез адвокат П с писмен отговор е заявено становище за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице предвидените с чл. 280 ГПК предпоставки.
При преценка за процесуална допустимост на касационната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК са изключени от касационен контрол въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
Такъв е конкретният случай.
Обжалваемият интерес, предмет на подадената касационна жалба и по двата обективно съединени иска е до 1000 лв.
По иска за обезщетение на неимуществени вреди обжалваемият интерес на жалбата е в размер на сумата 950 лв. след като въззивният съд е уважил частично иска с пълен предявен размер 1250 лв. и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300лв.
Искът за обезщетение на имуществени вреди е предявен за сумата 750.00 лв. и обжалваемият интерес по този иск е също до 1000 лв.
Като процесуално недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото-прекрати.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация „П” АД, София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лв.
За направените от Б. пред въззивната инстанция разноски по делото страната е разполагала с процесуалния ред на чл. 248 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. С. М. чрез пълномощник адвокат М. К. , бул. „В” № 1А, етаж І, кантора 167 против въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІІ-б г. о. от 10.02.2009 г. по гр. д. № 1377/2008 г. в обжалваната част и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1973/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
ОСЪЖДА Л. С. М. ЕГН **********, София, ж. к. „П”, ул. „С” № 4, бл. № 2, вх. 1, ет. 2, ап. 1 да заплати на „П” АД, София сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: