О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр.София, 17.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №525 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Д. М. от с. К., общ. Казанлък, срещу определението от 22.04.2009г. по ч.гр.д. №196/2009г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.02.2009г. по гр.д. №1627/2008г. на Казанлъшки районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК.
Частният жалбоподател счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по частната жалба И. С. С. и „М”ЕООД не вземат становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Старозагорски окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК от Х. Д. М. срещу И. С. С. и „М”ЕООД за установяване неистинността на документи: епикриза и история на заболяването.
В исковата молба се сочи, че върху посочените медицински документи се основава присъда №41е от 05.03.2008г. по нохд№1069/2005г. на КРС, с която Х. Д. М. е признат за виновен и осъден за това, че на 17.06.2005г. е причинил на И. С. С. средна телесна повреда.
Въззивния съд е приел, че е недопустимо по исков ред да се установява неистинността на документ, ако върху него се основава присъдата на наказателния съд, тъй като съгласно чл.422, ал.2 от НПК основание за възобновяване на наказателното производство поради това че някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински, може да бъде влязлата в сила присъда, респ. при невъзможност да се постанови такава – проведено разследване. Т.е. провеждане на наказателно производство за установяване неистинността на документа.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че основанието за допускането на касационното обжалване на потвърдителното определение за прекратяване на производството по предявения от него иск е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието за допускане на касационното обжалване, на което се позовава жалбоподателя – по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно. Възпроизведен е текста на закона, без конкретно да бъде обосновано значението на правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с акта, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на частната касационна жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на чл.124, ал.4 от ГПК /чл.97, ал.3 от ГПК отм./, включително относно разрешеният с обжалваното определение въпрос допустим ли е исковият път за установяване на неистинността на документ, ако върху него се основава присъдата на наказателния съд. По този въпрос има установена съдебна практика, изразена в Решение №2774 от 22.10.1996г. по гр. д. № 3751/95 г. на ВКС, IV г. о., в съответствие с която въззивният съд е постановил определението си.
Неоснователно е позоваването в частната жалба на нова уредба на производството по отмяна на влезли в сила решение, с оглед на съществуващата сега правна възможност за отмяна на влязлото в сила решение, основано на документ, след като по исков ред бъде установена неговата неистинност – чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. Доводите не са неотносими към настоящия случай, в който върху документите, чиято неистинност се иска да бъде установена, е основана присъда на наказателния съд, а не решение на гражданския съд.
В изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване са изложени доводи, че съдът неправилно е определил правната квалификация на иска; че при постановяване на съдебния акт не са спазени правилата на елементарната логика и на изискването за мотивиране на съдебния акт. Тези доводи са неотносими към основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а към основанията за неправилност на обжалвания акт, по които касационната инстанция се произнася ако бъде допуснато касационното обжалване. Поради това, че по релевирания правен въпсрос, разрешен с обжалваното определение, не е налице основанието за касационно обжалване, посочено от частния жалбоподател, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 22.04.2009г. по ч.гр.д. №196/2009г. на Старозагорски окръжен съд, по частна касационна жалба на Х. Д. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: