О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр.София, 15.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №532 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б”А. – РЦ”С”/бивш Районен клон”К”/, гр. С., против решението от 31.10.2008г., постановено по гр.д. №228/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.12.2002г. по гр.д. №9308/2002г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Л. А. К. от гр. С., срещу Районен клон”К” на „Б”А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Л. А. К. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Л. А. К. срещу Районен клон”К” на „Б”А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради липса на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ – работодателят не е взел становище по молбата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие в 7-дневен срок от получаването му, поради което се смята, че предложението не е прието.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложеното решение №36 от 27.01.1999г. по гр.д. №248/1997г. на ВКС, ІІІ г.о., по въпроса изисква ли се писмена форма на уведомлението на другата страна за становището по отправеното към нея предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Въззивният съд не се е занимал с този въпрос, а е разрешил спорния въпрос: със събраните по делото доказателства /включително показанията на служителката, чрез която работодателят е поддържал, че е уведомил ищцата, че приема предложението й/ дали работодателят е доказал, че е уведомил служителката за становището си по предложението й, в законовия 7-дневен срок. Решаващите мотиви на въззивния съд за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение са именно поради недоказване, че уведомлението е направено в законовия срок, поради което релевираният от касатора правен въпрос не е относим съм достъпа до касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът дали извършването на уведомлението за становището на работодателя може да бъде възложено на служител от предприятието, е релевиран от касатора, но не е решаващ за изхода на конкретния спор, поради изложеното относно решаващите мотиви на въззивния съд. Отделно от това по този въпрос липсва позоваване от касатора на съдебна практика /позоваването на представеното решение на ВКС е по първия от релевираните въпроси и в него вторият от релевираните въпроси не е разглеждан/.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.10.2008г., постановено по гр.д. №228/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на „Б”А. – РЦ”С”, гр. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: