О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 29.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 428/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ОП „П” – Видин, ул. „П” № 8, представлявано от управителя Л. К. чрез процесуален представител адвокат К против въззивно решение на Видински окръжен съд, гражданска колегия № 234/15.12.2008 г. по гр. д. № 415/2008 г., с което е оставено в сила решение на Видински районен съд № 79/19.06.2008 г. по гр. д. № 370/2008 г. в частта, с която са уважени обективно съединените искове на Н. А. С. против ОП „П”, гр. В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и след отмяна на решението относно отхвърления иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е постановено друго решение, с което ОП „П” – Видин е осъдено да заплати на Н. А. С. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2289.86 лв. за периода от 1.01.2008 г. до 17.06.2008 г. със законна лихва от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.
С касационната жалба са заявени оплаквания за отмяна на решението поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване на решението са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и при противоречива съдебна практика на съдилищата с позоваване на съдебни решения: Р. на ВКС, 5-чл. състав № 220/14.05.1998 г. по гр. д. № 30/98 г.; Р. на ВКС № 1351/22.11.1999 г. по гр. д. № 246/99 г. ВКС, ІІІ г.о.; Р. № 1527/15.10.2002 г. по гр. д. № 1866/2001 г., ВКС, ІІІ г.о.; Р. № 516/2.04.2002 г. по гр. д. № 3425/2001 г. ВКС, ІІІ г. о. Счита, че с обжалваното решение Окръжен съд-Видин се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ, но липсва формулиран съществен материалноправен въпрос.
Допълнително е представено изложение на основания за допустимост на обжалването, с което са приповторени заявените с жалбата основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но не са изложени каквито и да било аргументи за обосноваването им. Посочените по-горе съдебни решения са приложени.
За ответника по касация Н. А. С. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат Л.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
В производството по исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е признал за незаконно постановеното на основание чл. 325, т. 3 КТ уволнение на ответника по касация на длъжност „специалист”, с мотива: „изтичане на уговорения срок”. Правният си извод съдът е обосновал с фактическото обстоятелство, че между страните не е бил сключен трудов договор за определен срок по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, а трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за „завършване на определена работа”, в който смисъл е оформено последното сключено между тях преди уволнението допълнително споразумение към трудовия договор. Определянето в допълнителното споразумение на срок за завършване на работата „до 31.12.2007 г.” не променя правното естество на срочното правоотношение.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касаторът не е формулирал съществен материално или процесуален въпрос, по който съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Цитираната съдебна практика се отнася до различни въпроси на срочния трудов договор за определен срок в хипотезата на чл. 68, т. 1 КТ и не е относима към процесния случай.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК само е посочено, но не е обосновано, поради което не се подлага на обсъждане.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видински окръжен съд, гражданска колегия № 234/15.12.2008 г. по гр. д. № 415/2008 г. по касационна жалба от ОП „П” – Видин чрез процесуален представител адвокат К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: