Определение №259 от 27.5.2009 по ч.пр. дело №273/273 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 259
 
                                             гр.София, 27.05.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №273 по описа за 2009 год.
 
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Т. от гр. С., срещу определение от 24.02.2009г. по в.гр.д. №196/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу въззивно решение от 19.06.2008г. по същото дело.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Д. И. Т. е обжалвал с касационна жалба постановеното въззивно решение от 19.06.2008г. по в.гр.д. №196/2008г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 25.07.2007г. по гр.д. №2077/2005г. на Сливенски районен съд, в частта, с която О. З. Л. и ЕТ”К” са осъдени да заплатят солидарно на Д. И. Т. сумата за горницата над сумата от 5000лв./от предявените 6000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
С обжалваното определение проверяващият редовността на касационната жалба Сливенски окръжен съд е констатирал, че обжалваемият интерес е до 1000лв. Неоснователни са доводите в жалбата, че в размера на обжалваемия интерес се включва и размера на лихвата за забава. Сам жалбоподателят в касационната си жалба е посочил, че обжалва решението в частта, с която искът с правно основание е отхвърлен за размера над 5000лв. до предявения размер 6000лв. Отделно от това в случаите когато обжалваемият интерес по обуславящият иск е в размер до 1000лв., към него не може да се прибави обжалваемия интерес по обусловения иск, тъй като обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК е интересът на жалбоподателя по всеки отделен иск, по който е постановено обжалваното от него решение.
Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл.280, ал.2 от ГПК, установява като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес, поради което правилно с обжалваното определение касационна жалба е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК като процесуално недопустима.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 24.02.2009г. по в.гр.д. №196/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Д. И. Т. срещу въззивно решение от 19.06.2008г. по същото дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top