О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 17.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 745/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. П. чрез адв. П. К. против решение от 05.11.2008 год. постановено по гр.д. № 37/2008 год. на СГС, 1-ви бр. състав.
С обжалваното решение след като е отменил решението на СРС, постановено по гр.д. №4489/2005 год. въззивният съд е постановил ново решение, с което е изменил решение №395/2002 год. на СРС, 88 състав, БК като е предоставил родителските права върху роденото от брака дете В, роден на 04.11.1997 год., на бащата Г. И. А. , който да се грижи за неговото отглеждане и възпитание с право на майката Д. Ц. П. да взема детето от дома на бащата и да го връща всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване, както и пет дни през зимната ваканция и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с отпуската на бащата. Прекратил е издръжката , определена с решение по гр.д. № 395/2002 год. Майката Д. Ц. П. е осъдена да заплаща на Г. И. А. като баща и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в размерна 60 лв.,считано от влизане на решението за в сила.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението касаторът застъпва тезата, че с обжалваното решение Софийски градски съд се произнесъл по съществения материлно правен въпрос за предоставяне на родителските права като този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на тази теза представя ППВС №1 от 1974 год., Р№1890/28.11.1991 год. по гр.д. №1318/1991 год. на ІІ ГО на ВС и Р №258/29.04.2004 г. по гр.д. №52/2004 г. на ІІ ГО на ВКС.
Ответникът по касация Г. И. А. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
Не са налице изискванията на закона, за да се допусне проверка на въззивното решение от Върховния касационен съд по основателността на подадената касационна жалба.
Макар и да не е изрично посочено в изложението, визираното от касатора основание, на което се иска допускане на касационно обжалване е това по чл. 280,ал.1,т.1, а именно: с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос , който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос. Посочения въпрос относно предоставянето на родителските права на практика е предмета на спора, по който въззивният съд се е произнесъл. Не е мотивирано и в какво се изразява противоречието на възприетото разрешение от въззивната инстанция досежно предоставянето на родителските права с представената с изложението практика на ВКС.
Следователно касаторът не е обосновал наличието на посоченото от него основание за допускане на касационно обжалване.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 05.11.2008 год. по гр.д. № 37/2008 год. на СГС, 1-в брачен състав , по касационната жалба на Д. Ц. П. , чрез адв. П. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: