Р Е Ш Е Н И Е
№ 749
София, 19.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 377/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба от Н. ветеринарна медицинска с. , със седалище и адрес на управление, гр. С., ул. „П” № 15А чрез адвокат Р против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ХІV състав № 1834/6.11.2007 г., постановено по гр. д. № 1620/2007 г., с което на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Н. ветеринарна медицинска с. , гр. С. е осъдена да заплати на Д. Б. Б. ЕГН********** от гр. А. сумата 1200.51 лв. мораторна лихва върху присъдено с влязло в сила решение обезщетение за имуществени вреди от неправомерното му отстраняване от длъжност за периода от 19.02.2004 г. до 19.05.2005 г., сумата 8500.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод отстраняването му от длъжност със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, сумата 2075.00 лв. мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 19.02.2004 г. до 13.02.2006 г., както и сумата 1 107.27 лв. разноски по делото за двете инстанции съобразно уважената част от исковете.
С жалбата са заявени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Конкретни оплаквания-неправилно определен период на присъденото обезщетение за мораторна лихва; неправилно уважен иск за обезщетение на неимуществени вреди при неустановена причинна връзка между отстраняването от длъжност и заболяванията му; неправилно определен размер на сумата, присъдена за направените от ищеца разноски по делото.
Ответникът по касация Д. Б. Б. е на становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила, като му се присъдят разноски за тази инстанция. Подробни съображения са изложени с писмен отговор на процесуални представители адвокати Д. А. и Х. Х.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Ищецът Д. Б. Б. е на длъжност „главен инспектор” в отдел „Д” към РВМС-Пловдив, поделение на НВМС, София.
По преписка вх. № 3614/2003 г. на 5.12.2003 г. на Окръжна прокуратура-Пловдив е образувано досъдебно производство-предварително следствие срещу Б. за престъпление по чл. 282, ал.2, предл.1 вр. ал. 1 НК.
Със заповед № 5760/30.01.2004 г. на Генерален директор на НВМС, София, връчена на 19.02.2004 г. Б. е отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл във връзка с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив за образуване срещу него предварително следствие от 5.12.2003 г. по преписка вх. № 3614/2003 г.
С решение от 26.01.2005 г. по адм. д. № 826/2004 г. на СГС, Адм. колегия заповедта за отстраняване на Б. от работа по чл.100, ал. 2 ЗДСл е отменена, като незаконосъобразна, тъй като към момента на нейното издаване /30.01.2004 г./ срещу Б. не е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер.
С решение от 16.11.2005 г. по адм. д. № 3606/2005 г. на ВАС, V-то отделение решението на СГС е оставено в сила.
С постановление от 28.08.2004 г. по сл. д. № 1990/2003 г. на ОСлС-Пловдив Б. е привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 НК. Следственото дело е приключило с мнение за прекратяване на наказателното производство поради липса на субективна страна.
С постановление от 25.04.2005 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив наказателното производство срещу Б. по сл. д. № 1990/2003 г. по описа на ОСС, Пловдив е прекратено.
С искова молба от 13.02.2006 г. Б. е предявил срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите обективно съединени искове за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди на основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.
Исковата молба е оставена без движение с указания да се уточни кой е ответник по предявените искове с оглед разясненията на ОСГК на ВКС- ТР № 3/2004 г.
Уточнен е като ответник Н. ветеринарна медицинска с. по обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 100, ал. 4 ЗОДОВ.
Пловдивски районен съд е уважил иска за обезщетяване на имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неполучено трудово възнаграждение за периода от 19.02.2004 г. до 19.05.2005 г. в размер на сумата 7598.18 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.02.2006 г. /дата на исковата молба/ до изплащането на сумата. Отхвърлен е искът за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 10000 лв., както и исковете за мораторна лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди за съответни периоди от време.
По въззивна жалба само от ищеца е уважен от Пловдивски окръжен съд частично иска за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 8500 лв.важени са и исковете за мораторна лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение за имуществени вреди и върху обезщетението за неимуществени вреди за съответни периоди от време.
Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска за имуществени вреди /пропуснати ползи/ не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Основанието на предявените обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно отстраняване на ищеца от работа е определено по делото с влязлото в сила решение на първата инстанция, а именно: чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 100, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл.
По касационната жалба срещу решението на въззивния съд по иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
За да уважи частично иска до размер на сумата 8500.00 лв. въззивният съд се е позовал на разпитани в първата и втора инстанции свидетели и на заключение на в. л.лекар-психиатър, въз основа на които е приел, че в причинна връзка с отстраняването на ищеца от длъжност той е понесъл психоемоционални преживявания и е заболял.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ /ред., ДВ бр. 60/5.08.1988 г., в сила от 1.01.1989 г./ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, но само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, ВКС също е прието, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между вредоносното действие или бездействие и увреждането.
Доказателствена тежест за установяване причинна връзка между незаконното отстраняване от длъжност и претендираните неимуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е на ищеца.
Доказателствената тежест в случая не е изпълнена, което обосновава неоснователност на претенцията, поради неустановен по несъмнен начин елемент от фактическия състав на претендираната отговорност.
Видно от данните по делото още преди връчване на заповедта за отстраняването на ищеца от работа срещу него е било образувано предварително производство за извършено престъпление от общ характер, по повод на което той е имал негативни изживявания /в този смисъл е анамнезата, снета по данни на самия ищец видно от заключението на вещото лице лекар-психиатър д-р Р/, както и показанията на разпитания свидетел М/”…заплашваше го затвор”, „…разправията с прокурор го притесняваше”/. Според показанията на личния лекар на ищеца д-р К ищецът му е бил пациент от 2000 г., период преди процесния.
Въззивното решение в уважената част на иска следва да се отмени и искът за сумата 8500.00 лв. да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото по тази претенция неоснователен е и следва да се отхвърли и акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 19.02.2004 г. до датата на подаване на исковата молба -13.02.2006 г.
Основателна е касационната жалба и по иска за присъждане на мораторна лихва върху присъденото с влязло в сила решение обезщетение за имуществени вреди.
Като е уважил иска за период от 19.02.2004 г. до 19.05.2005 г. въззивният съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон – чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. т. 4 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС.
С т. 4 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС е посочено, че ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лице, а за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
Относно началния момент на забавата с т. 4 на ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС е препратено към чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Вземането за обезщетение на вреди от незаконни административни актове може да се иска след отмяната им с решение на съда или е изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което незаконният административен акт е отменен. От този момент на изискуемост започва да тече погасителна давност за вземането и от този момент се дължи мораторна лихва.
В конкретния случай искът за мораторна лихва върху присъденото с влязло в сила решение обезщетение за имуществени вреди би бил основателен за периода от 16.11.2005 г. до датата на подаване на исковата молба, но тъй като е предявен за друг период от време /от 19.02.2004 г. до 19.05.2005 г./ искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Основателна е касационната жалба и в частта за присъдените разноски по делото.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция въззивното решение в частта за разноските следва да се отмени. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която за направените от ищеца по делото разноски е присъдена сумата 712.73 лв. е влязло в законна сила, тъй като е оставено в сила от въззивния съд.
Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, ХІV състав № 1834/6.11.2007 г., постановено по гр. д. № 1620/2007 г. в частта, с която е осъдена Н. ветеринарна медицинска с. , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П” № 15а да заплати на Д. Б. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „Ц” № 2 мораторна лихва върху причинени имуществени вреди за периода от 19.02.2004 г. до 19.05.2005 г. в размер на 1855.03 лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8500.00 лв., мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2441.42 лв. за периода от 19.02.2004 г. до 13.02.2006 г., ведно със законна лихва до пълното изплащане на задължението и в частта на присъдените разноски за сумата 1107.27 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. Б. ЕГН ********** , с адрес: гр. А., ул. „Ц” № 2 против Н. ветеринарна медицинска с. , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П” № 15а обективно съединени искове за присъждане на мораторна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за период от 19.02.2004 г. до 19.05.2005 г. в размер на 1855.03 лв., за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 8500.00 лв. и за мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за период от 19.02.2004 г. до 13.02.2006 г. в размер на 2441.42 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: