Определение №188 от по гр. дело №73/73 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 188
 
София, 23.02.2010 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари двехиляди и десета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 73/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. И. К. ЕГН ********** от гр. Г. чрез адвокат Н против въззивно решение на ОС-Велико Търново № 347/26.10.2009 г., постановено по гр. д. № 876/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на РС-Горна Оряховица № 278/2.07.2009 г. по гр. д. № 294/2009 г., с което е отхвърлен предявения от С. И. К. против П. А. К. иск с правно основание чл. 99, ал. 1 СК за прекратяване на сключения помежду им граждански брак.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложено е решение № 2814/18.09.1981 г. по гр. д. № 2335/8`1 г., ВС, ІІ г. о.
За ответницата по касация П. А. К. жалбата е оспорена като недопустима до касационен контрол по съображения, изложени с писмен отговор от адвокат Н. П. В.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС констатира следното:
За да потвърди решението на РС-Горна Оряховица с препращане към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК въззивният съд е приел, че в случая не е доказано дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните с брачно съжителство в продължение на 61 години, че разстройството на отношенията им е временно, че недоразуменията помежду им са отстраними и е налице възможност бракът да се заздрави. Физическото посегателство от страна на съпруга не се е отразило тежко на съпругата, която не желае развод. Недоказано е обстоятелството, че последната е изгонила съпруга си от семейното жилище при данни по делото, че той сам е напуснал семейния дом и се е установил да живее в пристройка към къщата. Съпругът се е грижил за жена си по време на боледуването й след операция на левия крак, което е в потвърждение на извода, че връзката им не е прекратена.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане касационен контрол на въззивното решение е предвидено задължението на касатора да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касационният съд не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от фактите, обстоятелствата и доводите, изложени с касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от страна на касатора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Такъв е конкретният случай.
С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон по отношение на извода на въззивния съд, че между съпрузите не е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл. 99, ал. 1 СК /отм./. Нарушението на материалния закон съставлява касационно основание за отмяна на решението поради неправилност по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по чл. 288 ГПК. Не е посочен правен въпрос с материално или процесуалноправен характер от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, при които се налага изменение на задължителна практика или практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба поради неточно тълкуване на закона, в случаи при които се налага изменение на съдебната практика, за да се дадат нови разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия, както и при непълнота, неяснота или противоречия в правната уредба, налагащи тълкувателна дейност за установяване точния смисъл на закона, което е от значение за развитие на правото.
В конкретният случай основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено без да е обосновано с каквито и да било аргументи.
Посоченото от касатора основание на чл. 280, ал. 1 ГПК с уточнение, че е от значение за точното прилагане на закона с мотива, че неправилно въззивният съд е приел, че между съпрузите не е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл. 99, ал. 1 СК /отм./ по съществото си съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, по което съдът следва да се произнесе при положение, че касационно обжалване на решението е допуснато, предпоставки за което в случая не са налице.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд № 347/26.10.2009 г., постановено по гр. д. № 876/2009 г. по касационна жалба от С. И. К. от гр. Г. чрез адвокат Н.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top