О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
гр.София, 04.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №909 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 20.02.2009г., постановено по гр.д. №2324/2008г. на Пловдивски окръжен съд, е оставено в сила решението от 25.04.2008г. по гр.д. №4006/2007г. на Пловдивски районен съд, в частта, с което е уважен до размер на 70лв. и след частична отмяна е отхвърлен в останалата част до присъдения размер 120 лв. предявения от И. Д. Д. от гр. П., срещу Д. И. Д. от гр. П., иск с правно основание чл.82, ал.2 от СК.
Решението е обжалвано от двете страни.
И. Д. Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 70лв. до 120лв. Счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва жалбата на другата страна като неоснователна.
Д. И. Д. обжалва решението в осъдителната част. Счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен до размер на 70лв., а в останалата осъдителна част за размера над 70лв. до 120лв. след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от И. Д. Д. от гр. П., срещу Д. И. Д. от гр. П., иск с правно основание чл.82, ал.2 от СК.
Въззивният съд е приел, че ищецът И/роден през 1988г./ учи във висше учебно заведение / ПУ „П. Хилендарски“ – гр. П. и няма доходи и имущество, от които да се издържа. Ответникът е баща на ищеца и е роден е през 1936г., получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 490лв., добавки към нея и помощи, с които доходът му възлиза на 532лв. месечно; нетрудоспособен е; притежава правото на ползване върху тристаен апартамент в гр. П.. Установено е, че страда от ИБС; напреднала деформираща полиартроза; язва на стомаха; периартеритес в ставите на леви крайници; катаракта и глаукома на очите, довели до 71,4% инвалидност пожизнено.становен е месечен разход от около 200лв. за лекарства, като не е установено някои от тях и кои, и на каква стойност подлежат на репариране като поемащи се от здравната каса. Майката на ищеца e с ниски доходи и също е инвалид. Пред първоинстанционният съд бащата е заявил, че може да поеме част в размер на около 50лв. от издръжката на сина си, а пред въззивния съд чрез процесуалния си представител ответникът е заявил, че би могъл да отделя от доходите си и да заплаща издръжка в размер на около 50-60лв., което потвърждава и в жалбата. Прието е, че не е установена възможността на ответника да извлича доходи от правото на ползване на апартамента, с оглед на данните по делото, че към наемането му няма интерес, тъй като се намира в лошо състояние. При тези данни въззивния съд е приел, че бащата има възможност да участва в издръжката на пълнолетния си учащ син със 70 лв. месечно.
Съществените по спора за издръжка с правно основание чл.82, ал.2 от ЗС материалноправни въпроси дали родителят има достатъчно средства за своята издръжка, но и възможност да участва в издръжката на пълнолетното си дете са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВС, изразена и в приложените от касатора-ответник решения. С въззивното решение са преценени доходите на бащата, имуществото му, възрастта му, тежестта на заболяването му и доказаните разходи. Формирани са фактически изводи в конкретността на казуса, въз основа на които са прецени необходимостта от издръжка на ищеца и поносимостта й за ответника, в съответствие с нормите на чл.82, ал.2 и ал.3 от СК и установената практика на ВС и ВКС, обезпечаваща точното им прилагане. Поради това не може да се приеме, че тези въпроси са от значение за развитие на правото и че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Не може да се приеме, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение.
Представените от касатора-ответник решения на съдилищата не сочат на противоречива практика по релевираните въпроси, тъй като по всеки от споровете те са разрешени с оглед на конкретната установена по делото фактическа обстановки. Касаторът-ищец заявява, че въззивното решение е постановено в противоречие на установената практика на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК/отм./, без да излага конкретни твърдения и аргументи в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и в касационната жалба в тази насока.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.02.2009г., постановено по гр.д. №2324/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационни жалби на И. Д. Д. и на Д. И. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: