О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 24.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4271/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Т. И. ЕГН ********** от гр. Д. чрез пълномощник адвокат М против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 275/ 26.06.2008 г. по гр. д. № 202/2008 г., с което е оставено в сила решение на Добрички районен съд № 131/21.12.2007 г. по гр. д. № 1235/2007 г.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора не е налице промяна на обстоятелствата относно упражняването на родителските права по отношение на големия син на страните Г по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК.
С изложените на основанията за допускане на касационно обжалване на решението е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбиране, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППл на ВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. Посочено е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, във връзка с което са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради: /а/ неправилно разрешаване на материалноправния проблем, като съдът е предпочел бащата по усмотрение на детето, по неговия пол и възраст, без да прецени обстоятелствата подтикнали детето да изрази това мнение; съдът не е обсъдил последиците от изменението на мярката за упражняване на родителските права и фактите, в т. ч. как ще се отрази разделянето на двете деца; /б/процесуалноправният проблем се състои в това, че ДОС не е обсъдил заедно и поотделно събраните по делото доказателства, с което не е изпълнил задължението по чл. 188 ГПК /отм./.
Ответникът по касация Д. С. И. от гр. Д. не е изразил становище.
За контролиращата страна „С”-Добрич не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
С обжалваното въззивно решение съдът е оставил в сила решението на районния съд, с което е уважен предявения от Д. С. И. против Н. Т. Г. иск с правно основание чл. 106, ал. 5 СК, като е изменил постановените с решение № 78/13.05.2004 г. по бр. д. № 82/2003 г. на ДРС и с решение № 401/7.12.2004 г. по в. гр. д. № 672/2004 г. на ДОС мерки относно упражняването на родителските права, издръжката и режима на свиждане по отношение на по-големия син им син Г. Д. И. ЕГН ********** – упражняването на родителските права по отношение на детето е възложено на бащата; определен е режим на лични контакти на майката с детето и е присъдена издръжка.
Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Под съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси следва да се разбират основните въпроси на спора, касаещи допустимостта и основателността на иска, които определят изхода на делото.
В случая видно изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК като съществен материалноправен въпрос е определено изменението на мерките за упражняване на родителските права по отношение на едно от двете деца на страните при условията на чл. 106, ал. 5 СК, в резултат на което двете им деца са разделени-едното от децата е останало при майката, а упражняването на родителските права по отношение на другото дете е предоставено на бащата.
В аспект на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на ППл на ВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. С постановлението е посочен принципа всички деца да живеят при родителя, на когото е предоставено упражнението на родителските права. Посочена е и възможността по изключение децата да живеят разделено, но само когато важни причини налагат това, както и че този въпрос се решава от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
В конкретният случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които са обусловили правния извод за основателност на иска по чл. 106, ал. 5 СК. Съдът е приел, че след развода на родителите упражняването на родителските права спрямо родените от брака две деца /момчета/ е предоставено на майката; тя се е грижила за двете деца до м. октомври 2005 г., когато по-голямото момче Г. /тогава на 13 години/ се е преместило да живее при баща си, който е поел грижите по неговото отглеждане и възпитание. Съдът е счел, че е настъпила промяна на обстоятелствата относно упражнението на родителските права и е решил въпроса за разделено живеене на двете деца съобразно техните интереси. Съдът е посочил, че и майката и бащата на детето са с много добри родителски качества, но бащата следва да упражнява родителските права по отношение на по-голямото момче с оглед изразеното от него при изслушването му предпочитание, възрастта на момчето /на 15 години към подаването на исковата молба/, спокойствие, общи теми за разговор. Съдът е преценил, че разделеното живеене на двете момчета не пречи на техните ежедневни контакти и че те няма да се отчуждят, както и че честите контакти на момчето с майката благоприятстват неговото физическо и психическо развитие.
Касаторът се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да бъде налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т. е. когато по повод постановеното от въззивния съд решение да се налага отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или преодоляване на погрешна постоянна практика или се налага да се даде такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване непълнота на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В конкретният случай основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, но не е обосновано в посочения смисъл. Изложените аргументи в подкрепа на това основание са оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд, гражданска колегия № 275/26.06.2008 г. по гр. д. № 202/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: