О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 576/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. И. А. чрез адв. И против решение №2 от 05.01.2009 год. постановено по гр.д. № 518/2008 год. на Варненския апелативен съд.
С обжалваното решение след като е отменено решението на Силистренския окръжен съд от 06.03.2007 год. е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от О. И. А. срещу Г. Н. М. от с. П., общ. Дулово,обл. Силистра иск по чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата 12 500 лв., дадена през 1998 год. от него за закупуване на недвижим имот в гр. Д. на името на Г. Н. М..
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според касатора в случая са налице критериите на чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация Г. Н. М. от гр. Д. не взема становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивнитя съд е приел, че за установено, че от 1991 год. страните са заживели на съпружески начала, че от това съжителство имат три деца, че през 1998 год. са закупили имот в гр. Д. като за имота е заплатена сумата 12 500 лв. лични средства на касатора , че имота е придобит на името на ответницата по касация – Г. Н. М. . Приел е, че сумата не е била престирана на отпаднало основание чл. 55,ал.1, предл.3 ЗЗД, доколкото дори да се приеме, че е дадена с оглед на дадено обещание за продължаване на съжителството с ответницата, такава уговорка би противоречала на морала. Приел , че в случая сумата е дадена без основание по см. на чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД, но в изпълнение на нравствен дълг, поради което с оглед разпоредбата на чл. 55,ал.2 ЗЗД нейното връщане не се дължи. Позовал се е и на изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Не са налице изискванията на закона, за да се допусне проверка на въззивното решение от Върховния касационен съд по подадената касационна жалба.
За да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение , съгласно разп. на чл. 280,ал.1 ГПК страната на първо място следва да е формулирала материалноправен и / или процесуално правен въпрос, който да има принципно, основополагащо значение за правото и същевременно да е разрешен / съдът да е взел становище по него/ в контекста на конкретния правен спор. В случая касаторът не е изпълнил това законово изискване , като в представеното изложение такъв въпрос не формулиран., въпреки допълнителното дадената за това възможност и указания на съда. С оглед на това не е изпълнено условието на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Отделно от казаното, в изложението липсва каквато и да била обосновка във връзка с конкретните основания, на които се иска допускане на касационното обжалване – хипотезата на 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Не са представени и решения на ВКС с оглед основанието по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2/ 05.01.2009 год., постановено по гр.д. № 518/2008 год. на Варненския апелативен съд по касационна жалба на О. И. А., чрез адв. И.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: